Покрай напрегнатите политически съревнования за водещите постове в Европейския съюз и редицата смени по високите етажи на европейската власт една оставка изглежда остана извън светлините на прожекторите.
Макиавели, кукловод, сив кардинал – това са само част от определенията, давани за генералния секретар на Европейската комисия Мартин Зелмайер, който изненадващо напуска поста си в края на тази седмица.
И макар причините зад решенията на един от най-влиятелните хора в Брюксел обикновено да остават обвити в мистерия, то този път изглежда, че той е паднал жертва политическите борби между 28-те държави членки в блока, които изстреляха на върха на политическата машина неговата сънародничка Урсула фон дер Лайен. Така поне съобщава Bloomberg, позовавайки се на свои източници в ЕС.
От ноември Зелмайер поема европейското представителство във Виена – един не особено впечатляващ пост за „алфа“ личност като него. В Брюксел на новото му назначение се гледа като на „междинна станция“ преди той да се отправи към следващото си предизвикателство, съобщава Euractiv.
Макар малцина извън Брюксел да са чували името му, то почти всеки, свързан по някакъв начин с европейските институции, има своя история за него – макар и повечето да са апокрифни.
Както според приятелите, така и според враговете му раздялата му с поста ще остави голяма празнина в европейската политическа машина. Неговите директни позиции спрямо някои от водещите европейски лидери и умението му да преследва авантюристични политики означаваха, че той е способен да наложи с успех позициите на ЕК.
Нищо не се случва в Брюксел без неговото одобрение, посочва още Bloomberg, позовавайки се на редица разговори с представители на блока. Неговите отпечатъци могат да бъдат открити по голяма част от ключовите европейски закони, включително този за принуждаване мобилните оператори да таксуват еднакво независимо от това откъде в Европа се обажда потребителят.
В кулоарите на европейските институции Зелмайер е описван като Макиавели и човек на противоречията. Той е еднакво мразен и обичан. Известен е с това, че е докарвал мъже и жени до сълзи – включително високопоставени представители на блока, но също така си е спечелил и непоколебимата вярност на тези, на които има доверие. Той излъчва самоконтрол и дискретност, но също така пие в едни и същи барове с журналисти и дори понякога им споделя по някой и друг слух.
За тези, които не харесват ЕС, Зелмайер – отдаден на все по-нарастващото централизиране на блока бюрократ, е олицетворението на всичко лошо. „Искам Мартин Зелмайер да стане най-известният човек в цяла Европа“, каза лидерът на британската Brexit партия Найджъл Фараж пред Politico миналата година. „Искам всеки гласоподавател във всички държави членки да разберат как работи това място“.
През 2018 г. противоречията около Зелмайер се засилиха, след като той стана генерален секретар на ЕК – позиция с влияние, която обикновено е запазена за хора, които са успели да изкачат стълбицата на назначенията в администрацията.
Излизането в пенсия на неговия предшественик и съответно овакантяването на поста бе запазена в тайна до провеждането на срещата, на която той бе назначен. Зелмайер първо бе избран за заместник-генерален секретар, за да може да получи необходимата длъжност, и повишен само пет минути по-късно.