Точно както Владимир Путин не прикрива презрението си към западния либерализъм, така и крайнодесните му европейски приятели не крият своето възхищение от руския президент и неговата политика. Всяка страна енергично отрича, че тези връзки се простират отвъд политическото - в сферата на скритото руско финансиране на крайнодесните, пише Financial Times.
Въпреки това правителствата на ЕС, службите за сигурност и съдебните органи не са убедени. Миналата седмица стана ясно, че магистрати в Милано провеждат разследване за евентуална международна корупционна афера, след като BuzzFeed News съобщи, че управляващата в Италия крайнодясна Лига е опитала да прибере десетки милиони евро от нелегална руска петролна сделка.
Матео Салвини, лидерът на Лигата, който е силният човек в неконвенционалното популистко правителство на Италия, отрича всякакви нарушения. Ако някога е имало предложена сделка, то изглежда тя не е стигнала доникъде. Съществуват обаче обезпокоителни прилики между случая в Италия и мръсната афера, в която лидери на крайнодясната Партия на свободата в Австрия попаднаха в медиен капан, обсъждайки размяната на правителствени договори срещу руска финансова подкрепа. Този скандал свали коалиционното правителство във Виена, от което Партия на свободата бе част.
Взаимната подкрепа, която Кремъл и европейската крайна десница си оказват, не би трябвало да скрива факта, че намесата на Русия в политиката на ЕС е идеологически последователна, да не кажем аморална. За разлика от съветските времена, когато Москва протягаше ръка предимно на западните комунистически партии, Русия на Путин се обвързва с крайнодесните, радикалните леви и антисистемните движения. Москва също така събира компрометиращи материали за системните политици. Седмица след седмица вълни от пропаганда и фалшиви новини заливат страните от ЕС.
Целите са прозрачни: да се посяват разделения в европейските общества, да се деморализира вярата на обществеността в либералните политически системи и ценности, да се насърчат русофилските настроения и да се подкопае единният фронт, който ЕС е възприел към Москва, особено след анексирането на Крим през 2014 г. и интервенцията в Източна Украйна.
Ясно е, че проблемите на европейските демокрации, както и тези в САЩ, са предимно домашни. Русия не ги създаде, тя ги експлоатира. Нещо повече, в страни като Италия желанието за близки отношения с Москва не е ограничено до крайнодесните, въпреки че Лигата отиде по-далеч от другите партии, като подписа пакт за сътрудничество с партията на Путин „Единна Русия”. Това желание обхваща целия политически спектър и получава подкрепата на италианския бизнес.
Независимо от това, оста на нелиберализма, която включва Русия, крайнодясната Европа, президентът Доналд Тръмп и крайните консерватори в САЩ, представлява пагубна заплаха за умерения европейски политически ред и за благополучието на европейските общества.
Правителствата, институциите и правните системи на ЕС могат и трябва да се справят по-добре с отблъскването на тези атаки. На първо място, те не бива да се колебаят да изправят до стената крайнодесни политици и партии, ако се установи, че са нарушили закона, финансовите регулации или нещо друго.
Второ, те трябва да положат по-силни, по-систематични усилия, за да се противопоставят на дезинформацията от Русия и от вътрешните крайнодесни. Трябва да образоват гражданите, така че те да разпознават фалшивите новини, когато ги замерят с тях.
Накрая, санкциите на ЕС срещу Русия трябва да останат в сила, докато Москва не спре да дестабилизира Украйна. Защитата на европейските свобода, просперитет и начин на живот изисква твърд отпор както срещу крайнодясната, така и срещу руската намеса.
20:24 | 13.09.22 г.