Европейската комисия (ЕК) запазва своите очаквания за икономиката на България в лятната си прогноза. Ръстът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната ни през 2019 г. ще се възстанови до ниво от 3,3% от 3,1% за 2018 г., като през 2020 г. този показател ще достигне 3,4%, съвпадайки с очакванията на пролетната прогноза.
По отношение на инфлацията ЕК очаква темпото ѝ за 2019 г. да достигне 2,4%, като през 2020 г. то ще се забави до 1,7%.
През първото тримесечие на годината икономическият растеж в еврозоната бе по-голям от очакваното заради временни причини, например меката зима и увеличаването на продажбите на автомобили, добавят от ЕК в своя доклад, достъпен на сайта на изпълнителния орган на ЕС.
Растежът бе благоприятстван и от мерките на фискалната политика, благодарение на които разполагаемият доход на домакинствата в много държави от ЕС нарасна, се посочва в съобщението на комисията.
Краткосрочните перспективи пред европейската икономика са помрачени от външни влияния, включително напрежението в световната търговия и значителната политическа несигурност. Тези влияния продължиха да се отразяват отрицателно на доверието в областта на производството, която е изложена в най-голяма степен на международната търговия, като се очаква това да доведе до намаляване на перспективите за растеж до края на годината.
В резултат прогнозата за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната от 1,2 на сто през 2019 г. остава непроменена, докато прогнозата за 2020 г. е намалена до 1,4 на сто заради очаквания по-умерен растеж през останалата част от тази година (пролетна прогноза бе за растеж от 1,5 на сто).
Прогнозата за БВП за ЕС остава непроменена - 1,4 на сто през 2019 г. и 1,6 на сто през 2020 година.
Докато по-рано тази година растежът бе благоприятстван от временни фактори, перспективите за останалата част от годината изглеждат по-слаби, тъй като прогнозите за бързо възстановяване на световното производство и търговия отслабват. Очаква се растежът на БВП през 2020 г. да бъде по-висок, което отчасти се дължи на по-големия брой работни дни. Вътрешното търсене, особено потреблението на домакинствата, остава движеща сила за икономическия растеж в ЕС благодарение на продължаващото разрастване на пазара на труда.
През тази и идната година се очаква БВП да нарасне във всички държави от ЕС, като растежът ще бъде значително по-голям в някои области (Централна и Източна Европа, Малта и Ирландия), отколкото в други (Италия, Германия).
Прогнозите за общата инфлация в еврозоната и в ЕС са понижени с 0,1 на сто през тази и следващата година, главно заради по-ниските цени на петрола и малко по-слабите икономически перспективи. Очаква се инфлацията в еврозоната да бъде средно 1,3 на сто през 2019 г. и 2020 г. (пролетната прогноза бе за 1,4 на сто през 2019 г. и 2020 г.), докато в ЕС се очаква да бъде средно 1,5 на сто през 2019 г. и 1,6 на сто през 2020 г. (спрямо 1,6 на сто през 2019 г. и 1,7 на сто през 2020 г. в пролетната прогноза).
Опасностите, свързани със световните икономически перспективи, са тясно свързани и имат предимно отрицателни последици. Продължаващото икономическо противопоставяне между САЩ и Китай, заедно с голямата несигурност около търговската политика на САЩ, могат да доведат до запазване на спада в световната търговия и производство, и да засегнат други региони и области. Това би могло да има отрицателни последици за световната икономика, включително чрез смущенията на финансовите пазари.
Напрежението в Близкия изток води също до повишаване на вероятността за значително увеличение на цените на петрола. Във вътрешен план оттеглянето на Великобритания от ЕС остава основен източник на несигурност. Съществуват значителни заплахи, свързани с факторите за растеж в краткосрочен план и с икономическата динамика в еврозоната. Ако се запазят слабостите в областта на производството и спадът на доверието на бизнеса, това би могло да се отрази и на други области, да влоши условията на пазара на труда и да засегне частното потребление, а оттам и растежа, предвижда ЕК.
18:30 | 10.09.22 г.