ЕЦБ изглежда още не е готова за намаляване на лихвите през юли

Ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ) все още не е готово да предприеме мерки за допълнителни парични стимули по време на тазмесечната си среща, предпочитайки вместо това да изчака идването на повече данни за икономиката. Това съобщават представители от централната банка на еврозоната, запознати с въпроса.

И макар членовете на Управителния съвет да са съгласни, че могат да предприемат действия на срещата си на 25 юли, ако прогнозите се влошат, в момента те клонят повече към подобни действия на срещата си през септември, когато ще имат актуализирани икономически прогнози, с които да подкрепят решението си, посочват източниците пред Bloomberg.

Съветът обаче може да внесе някои корекции в начина си на изразяване през този месец, за да сигнализира, че предстоят повече стимули.

Еврото достигна до най-високата си стойност за деня от 1,1321 долара, като 15 минути преди 17 ч. цената му спадна леко до 1,1300 долара.

Изчаквателната политика до септември до голяма степен съвпада с очакванията, като инвеститорите залагаха на намаляване на лихвите с 10 базисни пункта дотогава, но някои все пак се надяват на по-бързи и по-силни действия.

От Commerzbank и Morgan Stanley очакват понижение от 10 базисни пункта най-рано през този месец. От HSBC прогнозират същото по размер свиване, но през септември и декември, а от Goldman Sachs очакват свиване от 20 базисни пункта през септември. Morgan Stanley и Goldman Sachs също така очакват подновяване на количествените облекчения.

Забавяне на действията на ЕЦБ оставя пазара по-изложен на възможни сътресения през летните месеци, когато ликвидността отслабва. Възможността за ескалиране на търговските отношения се подчерта отново в понеделник, когато САЩ предложиха да увеличат митата върху стоки от ЕС заради продължаващия спор за държавно финансиране на Boeing и Airbus.

„На ЕЦБ често ѝ е трябвало време в миналото, за да действа – може би това се свързва с изчакването за натрупване на консенсус“, посочва Ник Коунис, икономист на ABN Amro NV, който очаква промяна в начина на изразяване на банката през юли и свиване на лихвите с 10 базисни пункта през септември.

Риск представлява и решението за паричната политика на Федералния резерв, което трябва да стане ясно на 31 юли – седмица след срещата на ЕЦБ. Ако Фед намали лихвите, както се очаква с 50 базисни пункта, то това може да доведе до поскъпване на еврото спрямо долара. Това ще се отрази на инфлацията в еврозоната, като ще намали разходите за внос и ще повлияе на растежа, оскъпявайки износа на блока.

Друго притеснение остава и това какъв ще бъде планът за действие на новия управител на ЕЦБ, който трябва да наследи Марио Драги, чийто мандат приключва на 31 октомври. Европейските лидери все още не са изгладили различията си за това кой трябва да поеме поста след него и може да не постигнат компромис преди септември.

Това може да се окаже притеснително за инвеститорите, тъй като ще увеличи несигурността относно прогнозите за бъдещите политики на централната банка. Един от начините за излизане от тази ситуация би било увеличаване на стимулите на по-ранен етап, дори и това на първо време да остави новия управител с вързани ръце в продължение на няколко месеца.

Очакванията за повече парични стимули нараснаха, след като Драги направи изненадващо изказване на 18 юни, в което заяви, че ще са необходими действия при липса на повишаване на инфлацията. Това е различна позиция от тона след срещата на Управителния съвет на ЕЦБ само две седмици по-рано, когато той заяви, че предприемането на мерки ще стане, ако налице има „неблагоприятни обстоятелства“.