Политическите сделки често се приписват на Доналд Тръмп като любим негов метод за преговори. Неотдавна неговият зет и главен съветник Джаред Къшнър заговори и за себе си като за бъдещ посредник и майстор на сделките, защото иска да сложи край на 70-годишния тлеещ конфликт между Израел и Палестина с инвестиционен проект от 50 млрд. долара. Всичко това обаче заплашва да се превърне в продължение на болните амбиции на Тръмп: за първото представяне на идеята в Бахрейн палестинците дори не се появиха.
Сега Тръмп възлага надеждите на друга сделка: американският президент иска да се върне в преговорите за ядрената програма със севернокорейския владетел Ким Чен Ун. Тръмп спонтанно се срещна с Ким през уикенда - и стана първият президент на САЩ, който пресече границата със Северна Корея. Повече символизъм едва ли е възможен, но наистина ли той ще насърчи сделката?
Политиката обаче представлява доста повече от сбора от повече или по-малко умни сделки, тя е по-сложна и непредсказуема и всичко това видяхме в Брюксел вчера. Самият германски канцлер Ангела Меркел смяташе, че се е върнала с добра сделка от срещата на върха на Г-20 в Осака. Тя е била готова да пожертва своя човек от групата на ЕНП и водещия кандидат за Европейския парламент Манфред Вебер като претендент за поста председател на Европейската комисия, защото твърде много държавни и правителствени ръководители, особено Еманюел Макрон, не го искат.
Вместо това социалдемократът Франс Тимерманс трябваше да оглави комисията, а Вебер да стане председател на Европейския парламент. Но Меркел и председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск, които представиха предложението, не го бяха обсъдили с ЕНП. Някои от неговите представители се считат за „евтино продадени“, тъй като ЕНП излезе от европейските избори като най-силната фракция. А това значи, според противниците на тази сделка, че ЕНП има право да заема най-мощната позиция. Преговорите се провеждаха цяла нощ, а председателят на Съвета Туск имаше множество разговори един след един до сутринта. Конфесионална процедура се нарича този метод.
Трудностите по споразумението в Брюксел показват, че Ангела Меркел губи блясъка си и на европейско равнище, не само в Германия. Досега тя бе почти сигурна, че нейните предложения поне се чуват и в много случаи се изпълняват без големи затруднения. Особено в лицето на вишеградските държави - Полша, Чехия, Словакия и Унгария - сега тя е изправена пред тежки и често безкомпромисни опоненти. А ЕНП, както показа тази нощ, не следва автоматично нейната дума. Едно е ясно: канцлерът вече не е гарант за сделки.