Осемнадесет страни от ЕС подкрепят идеята за въглероден неутралитет до 2050 г.

Германия, Гърция, Италия и Словения са добавили своите имена към разширяващия се списък от страни, които подкрепят въглеродния неутралитет до 2050 г., увеличавайки шансовете да бъде постигната сделка на предстоящата среща на върха на държавите членки на Европейския съюз (ЕС) по-късно през тази седмица, съобщава Euractiv.

Лидерите на ЕС биха могли да дадат своята благословия на предложената дългосрочна стратегия за климата п овреме на срещата на върха на ЕС в Брюксел, която ще се проведе в четвъртък и петък тази седмица (20-21 юни).

Осемнадесет от общо 28 страни членки на ЕС вече са обявили готовност да подкрепят предложената от Европейската комисия въглеродна неутралност до 2050 г.

Този процес на присъединяване към стратегията може да продължи да се развива преди четвъртък, когато предложението на Комисията ще бъде включено в дневния ред, който се фокусира предимно върху кандидатурите за ръководните позиции в блока. 

Въпреки това очакванията на повечето хора, запознати с въпроса, са за отказ от приемане на стратегията. В подготвено изявление за срещата на върха, видяно от EURACTIV, се казва, че лидерите на ЕС ще се върнат към въпроса за въглеродния неутралитет в края на 2019 г. с намерението да приключат сделката „в началото на 2020 г.“.

Германия и Италия се присъединяват към каузата

След новината за присъединяването на Германия към плана „2050“ е много по-вероятно предложението все пак да бъде одобрено.

Канцлерът Ангела Меркел призна през май, че страната е готова да се ангажира с целта, но все още е необходима повече работа по детайлите. Смята се, че нарастването на дела на германските Зелени в парламента ще промени мудното поведение на Меркел.

Въпреки това, макар Германия да се присъединява към целта, нейната позиция все още поддържа формулировка, която предполага, че споразумение ще бъде постигнато в края на 2019 г. или "най-късно в началото на 2020 г.".

Благословението от страна на Германия означава, че Берлин се присъединява към силните икономики на Франция, Холандия, Испания, Швеция и Обединеното кралство, с настояване за ускорено редуциране на въглеродните емисии до нула с хоризонт до 2050 г.

Италия също отхвърли възраженията си срещу т.нар. „план Макрон“.

„От изключителна важност е ЕС да се стреми към екологосъобразни политики и в насърчаването и подкрепата на кръговата икономика, и най-късно до 2050 г. да потвърди своя ангажимент за постигане на целта за климатична неутралност”, се казва в бележката на италианските власти.

Ложата на скептиците

С още две страни членки на ЕС от т.нар. „тежка категория“, Германия и Италия, и голямо мнозинство от страните в подкрепа на стратегията за 2050 г., лидерите на ЕС изглеждат добре подготвени да приемат стратегията по-късно тази седмица, ако всичко се осъществи по план. 

„Прибягването до целта за климатичен неутралитет е невъзможно”, казва Себастиан Манг от Грийнпий, като добавя: „Предотвратяването на най-голямата заплаха за човечеството изисква от нас да декарбонизираме икономиките си възможно най-бързо - това е само факт. Мнозинството от лидерите на ЕС най-накрая разбраха това ”.

Някои от страни обаче все още гледат със съмнение към този план. Страните от Централна и Източна Европа остават най-скептични. Те са особено предпазливи по отношение на изричното споменаване на краен срок от 2050 г. и по-скоро биха предпочели неясна формулировка като „средата на века“.

Въпреки това поне Унгария е близо до присъединяването си към клуба „2050 година“. Ако Будапеща изостави твърдата си позиция по отношение на политиката в областта на климата, то Чехия  и Полша, съюзници на Унгария във Вишеградската група, ще представят основните пречки пред потенциалното споразумение с ЕС.

Политическите наблюдатели твърдят, че чешката опозиция може да бъде смекчена от продължаващите безредици в страната.

В Полша предстоящите избори в края на годината и общественият интерес за подобряване на качеството на въздуха в страната, което е сред най-лошите в Европа, биха могли да изиграят положителна роля за стратегията.

Варшава също може да бъде подведена от обещания за по-голямо финансиране за регионите и индустриите, зависещи от въглищата, което ще бъде част от продължаващите преговори за следващия дългосрочен бюджет на блока.

Предлаганият от Европейския парламент фонд „Справедлив преход“ би спомогнал за финансирането на преквалификацията на работниците в промишлеността за изкопаеми горива или за подпомагане под формата на обезщетения за безработица.

Доскоро скептична България не отхвърля окончателно целта за въглеродната неутралност и би могла да бъде убедени с допълнително финансиране.

Билет до Ню Йорк

Подписана и подпечатана сделка за климатичен неутралитет ще бъде от огромна полза за „зелените“ ценности на ЕС преди срещата на върха на ООН през септември, където се очаква страните, подписали Парижкото споразумение за климата, да разширят мащаба на амбициите си.

Срещата на върха на ЕС е последната от дневния ред на Брюксел до октомври, което означава, че това е последният шанс да се отиде на срещата в Ню Йорк със споразумение.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер разочарова екологичните групи през май, когато предложи, че целта до 2030 г. е по-важна от плана за неутралност на въглерода.

"Да не се опитваме да избягаме от отговорностите си, като определяме целта дълго време след активното време, което прекарваме в политиката", каза Люксембург на среща на върха в Румъния.

Във вторник (18 юни) Комисията се очаква да издаде препоръки към всички 28 държави членки за това как да адаптират плановете си за климата и енергетиката за следващото десетилетие.

Правителствата представиха стратегиите си по-рано тази година и изпълнителната власт на ЕС разгледа дали техните съвместни усилия ще бъдат достатъчни за постигане на целите, заложени в новите регламенти относно възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност.

Лидерите на ЕС пристигат в Брюксел в четвъртък за двудневната среща на върха, а някои ще се срещнат отново в края на месеца в Япония за началото срещата на високо равнище на държавите от Г-20.