Седмицата между агонията и нервността започна в неделя, точно навреме преди църковната меса. Непосредствено преди десет часа благочестивата католичка Андреа Налес изпрати електронно писмо, в което обяви оставката си от председателското място на партията и парламентарната група на Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Новината шокира политиците в Берлин, независимо дали представителите на народа са седели на пейките в църквите, или на масата за закуска.
Следва урок за динамиката на политическите събития, пише в свой анализ германският Handelsblatt. Това, което първоначално изглежда като управляема лидерска криза в на коалиционния партньор SPD, се разпространи в рамките на няколко часа до дебат за продължаващото съществуване на голямата коалиция. Изходът все още е отворен.
При това въпросът не е в това, че хората са обидени един на друг. Най-важните участници в тази голяма коалиция могат да поддържат добри отношения помежду си. Когато Ангела Меркел се изказа за оставката на Налес, заяви, че тя „има фин характер“. Това надхвърля обичайните фрази за председател на SPD. От тях Меркел вече надживя (като лидери) шестима - по време на канцлерството си.
Но взаимната симпатия не е достатъчна в тази уникална за Федералната република ситуация. Меркел има пръст в това. През миналия октомври тя обяви, че този законодателен период ще ѝ бъде последен като канцлер. В същото време тя освободи втората си важна база на власт - председателството на християндемократичната партия. Това беше стъпка, която донесе на Меркел много похвали. За разлика от всички нейни предшественици, тя успя самостоятелно да се сбогува с властта.
Но сега на преден план излиза сенчестата страна на това сбогуване. Най-късно в Деня на празненството за сбогом на Меркел през декември голямата коалиция прилича на местна общност в Бундесвера, която колективно отброява дните до уволнението си.
При това най-вълнуващият въпрос, който може да се обсъди между шкафчето и леглото, е коя е точната дата на уволнението: Още през есента на 2019 г., когато ще се направи баланс за половината мандат – нещо, което SPD вписа в коалиционното споразумение? Това мнение се застъпва от водещия политик на Християндемократическата партия Фридрих Мерц в интервю за Handelsblatt: „Голямата коалиция няма да оживее отвъд края на 2019/2020 г.".
Меркел, от друга страна, възнамерява да продължи да управлява до следващите федерални избори през есента на 2021 г. Ще използва ли тя оставащото време, за да обедини коалиционните партии зад голям съвместен проект, както го направи за последно през лятото на 2015 г., когато бе голямата мигрантска криза?
Отново и отново именно в такива кризисни ситуации Меркел успя да осъществи големи, макар и понякога противоречиви символични промени. След банкрута на Lehman през 2008 г. федералното правителство отклони една още по-лошата рецесия от Германия. След инцидента с ядрения реактор във Фукушима Меркел почти самостоятелно обяви излизането на Германия от ядрената енергия.
Но за разлика от преди, сега кризата не идва отвън, а отвътре. Този път стремежът трябва да дойде от самата коалиция.
Понастоящем социологическите проучвания отреждат и на ГСДП, и на християндемократите сериозни поражения при нови избори, а те действат като най-силния цимент за коалицията. Едно скорошно проучване на Forsa предвижда дори Зелените близо до Съюза. В класацията за популярност на ZDF Politbarometer по скалата на "плюс пет" до "минус пет" Робърт Хабек вече е на първо място, със средно 1,3 в сравнение с 1,1 през май. Но иначе почти половината от анкетираните не могат да го класифицират поради липса на осведоменост. След това с 1,3 и разликите само в стотиците следва Ангела Меркел (май: 1,4). Анегрет Крамп-Каренбауер влошава много силно представянето си и се подхлъзва с минус 0,1 (май: 0,7) в отрицателната територия.
Фактът, че Германия сериозно се заиграва с въпроса дали председателят на Зелените Робърт Хабек или Анналена Бербок могат да станат канцлер вместо Крамп-Карренбауер, е просто един друг аспект на това нервно настроение в Берлин.