Дания вероятно ще направи ляв завой след парламентарните избори на 5 юни. Лявоориентиран политически блок - начело с Датската социалдемократическа партия - се готви да измести от властта десносцентристката коалиция на премиера Ларс Льоке Расмусен, пише ДПА в свой анализ, цитиран от БТА.
Ако се съди по многобройните социологически прогнози, на датския премиер Ларс Льоке Расмусен няма да му е никак лесно да се пребори за нов управленски мандат на десноцентристката си коалиция.
Произведените преди няколко дни европейски избори дадоха окуражителен сигнал на десноцентристката формация на министър-председателя "Венстре" (Либералната партия), след като тя постигна по-добър резултат от ДСДП и беше първа политическа сила на тях.
Не така обаче стояха нещата с по-малките коалиционни партньори на Расмусен - консерваторите и Либералния алианс - които не можаха да се похвалят с някакви значими успехи.
Същевременно евроскептичната Датска народна партия, която крепи мнозинството на управляващите в парламента, загуби повече от половината от подкрепата си.
На общите избори през 2015 г. антиимигрантската ДНП стана втора политическа сила с 21 процента от гласовете, но избра да не влиза в правителството на Расмусен. Сега социологическите проучвания й отреждат около 13 процента, което влошава изгледите за победа на десноцентристкия лагер.
Според обобщаващо социологическо проучване на датската осведомителна агенция Рицаус бюро левият блок ще получи 55,1 процента от гласовете, което превърнато в депутатски места, означава 99 мандата в 179-местния парламент. Тази сметка включва и партия "Алтернативата", която издигна лидера си като кандидат за премиер.
Въпреки преднината в социологическите изследвания лидерът на ДСДП Мете Фредериксен предупреди, че на прогнозираните резултати на изборите на 5 юни не бива да се гледа като на "вързани в кърпа".
"Не можем да бъдем сигурни, че левият блок ще има мнозинство, нов премиер, нова политика, ако не привлечем много повече хора да гласуват за ДСДП", каза тя пред привържениците на партията, след като бяха обявени резултатите от изборите за Европейски парламент.
Като един от факторите за лошия резултат на ДНП на европейските избори се сочеше това, че партията е загубила връзка с избирателите по въпросите за климата - особено с младите, докато центристките и левите партии, които са пропагандирали зелен дневен ред, са се представили добре.
Тазгодишната предизборна кампания включваше теми като имиграцията, социалната система и здравеопазването, климата, пенсиите и възрастта за пенсиониране.
Правителството си приписа заслугата за възстановяването на икономиката, но му навреди това, че "тласна икономическата политика прекалено надясно", каза Ерик Холстейн, политически коментатор от електронното политическо списание "Алтингет" (Altinget.dk).
Датските избиратели могат да приемат "по-тежки реформи в сферата на пенсиите и социалните плащания за безработица - но само във времена на криза", каза той пред ДПА.
В самата кампания Расмусен се опита да промени позицията си, но според Холстейн прекалено късно.
След като Мете Фредериксен възприе по-рестриктивна политическа линия по въпроса за имиграцията, ДСДП успя и да привлече гласоподаватели от лагера на партията на премиера и ДНП.
Фредериксен пое партията през 2015 г., след като коалиционното правителство на Хеле Торнинг-Шмит падна от власт, защото загуби изборите. За разлика от Торнинг-Шмит и други свои предшественици Фредериксен изразява готовност да състави правителство на малцинството на ДСДП, което дори открито афишира като своя цел.
Правителство от една партия ще бъде "по-маневрено", отколкото коалиция със Социаллибералната партия или Социалистическата народна партия, с оглед на различията в икономическата и имиграционната политика, добави Холстейн.
Расмусен заяви, че Фредериксен ще бъде принудена да прави отстъпки по въпроса за имиграцията, за да си осигури подкрепата на другите леви партии, и ще увеличи бюджетния дефицит.
"Това ще струва скъпо на Дания", предупреди той при представянето на програмата от 17 точки на партията си за засилване на датската икономика и бизнес.
По-твърдата позиция на ДСДП за имиграцията и интеграцията породи напрежение между нея и традиционните й съюзници.
Фредериксен заяви, че няма да променя имиграционната политика, "ако няма широко съгласие" в парламента, под което се разбира част от него да бъдат и либералите на Расмусен и ДНП.
ДСДП иска таван за имиграцията от незападни страни, приемни центрове за кандидатите за убежище извън Дания и Копенхаген самостоятелно да може да определя колко да продължава срока на възстановения граничен контрол по датските граници.
Миналата година социалдемократите подкрепиха и така наречената забрана на бурките, предвиждаща да бъде забранено носенето на обществени места на була и маски, покриващи цялото лице.
В икономически план ДСДП е за повече социални разходи и възможност за ранно пенсиониране за хора с натрупан 40-годишен трудов стаж.
Тазгодишният партиен пейзаж от 13 партии се допълва и от крайнодясната партия "Фаст курс" ("Твърда линия") на Расмус Палудан, който призова за изгонване на мюсюлманите от Дания и пропагандира антиимигрантска риторика.
От друга страна, ДНП беше подложена на критики от основаната през 2015 г. формация "Нова десница", че политиката й е прекалено мека.
Расмусен изключи възможността да разчита на подкрепата на която и да било от тези две партии.
/БТА/
10:57 | 14.09.22 г.