Проевропейският френски президент Еманюел Макрон и лидерът на евроскептичното, крайнодясно движение в Италия Матео Салвини сега са в надпревара за ролята на главен политически фактор на континента, след като изборите за Европейски парламент подкопаха позициите на традиционния политически център.
Четиридневните избори във всички 28 страни членки на Европейския съюз (ЕС), които приключиха в неделя, сложиха край на господството на основните десноцентристки и левоцентристки партии в ЕП и направиха от антиевропейските сили вдясно и Зелените вляво сили, с които те трябва да се съобразяват.
Избирателната активност бе най-високата от 20 години, като гласоподавателите отхвърлиха традиционните политически сили във Франция, Германия, Великобритания и Италия.
Резултатите могат да направят задачата за управление на Европа още по-сложна, като поставят ЕП в безизходица по ключови въпроси, чието решаване предстои, включително имиграцията, важното търговско споразумение със САЩ, глобалното затопляне, регулациите на високотехнологичните производства и, разбира си, Брекзит.
Изходът от евроизборите вече предизвика борба за власт.
Във Франция партията на президента Еманюел Макрон загуби с малка разлика от крайната десница, водена от Марин Льо Пен. Макрон, чиято си осигури 21 места спрямо 22 за Националния сбор на Льо Пен, прекара вчерашния ден в трескаво търсене на съюзници в навечерието на днешната среща на върха на ЕС в Брюксел, като се надява да състави устойчива проевропейска коалиция.
В Италия дясната партия "Лига" на Матео Салвини получи една трета от гласовете и предстои да стане една от най-големите партии в ЕП с 28 места в 751-местния законодателен орган. Амбициите на Салвини обаче се простират още по-надалеч.
До обед той вече бе разговарял с Льо Пен, унгарския твърдолинеен антиимигрантски премиер Виктор Орбан и лидера на Партията на Брекзит Найджъл Фараж и се зарече собственоръчно да създаде нещо, което чисто терминологично звучи като противоречие - международна група на националистите.
"Искаме да сме група с най-малко 100 членове и имаме амбиции да сме почти 150, ако всеки успее да преодолее своята подозрителност, симпатии и антипатии. Да създадем алтернатива, където всеки да има думата. Това няма да стане, ако всички си вирнат носовете", каза Салвини.
Десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и левоцентристкият Прогресивен алианс на социалистите и демократите (ПАСД) господстваха в ЕП с общото си мнозинство от първите преки избори през 1979 г. Според частичните резултати ЕНП е на път да си осигури 180 места, в сравнение с 217 преди пет години. Предвижда се социалистите да получат 145 - по-малко то 187-те места на предишните евроизбори.
14:56 | 13.09.22 г.