Консервативната Европейска народна партия (ЕНП) успя отново да спечели най-много места в Европейския парламент в неделя, но ще се сблъска с трудности при изграждането на контролиращо мнозинство, тъй като Зелените, либералите и популистите постигнаха сериозен успех, отразявайки продължаващото разделение в Европейския съюз (ЕС), пише Euractiv.
Зелените се оказаха най-голямата изненада по време на вота, увеличавайки своите места в ЕП от 50 на 67, с особено силно представяне в Германия и Франция, след което медийното пространство заговори за „зелена вълна“.
Евроскептиците и крайнодесните популисти също отбелязаха успех макар да не достигнат една трета от всички места в парламента, както първоначално целяха на фона на победата на Марин Льо Пен във Франция и на Матео Салвини в Италия.
Според резултатите, публикувани по-рано днес, ЕНП се сдобива със 180 места от общо 751 в ЕП, което е по-малко в сравнение с постижението от 2014 г., когато консервативната партия регистрира по-голям успех с 37 места.
В същото време социалдемократите се пребориха за 146 места, или с 41 по-малко в сравнение с предходните европейски избори.
Двете най-стари политически групи в ЕС за първи път загубиха своето общо мнозинство в асамблеята на блока.
Кандидатът на ЕНП за председателския пост на Европейската комисия (ЕК) Манфред Вебер побърза да напомни за претенциите си към ръководната лидерска позиция в изпълнителния орган на ЕС.
„Ако ние сме най-силната група, то всеки един гражданин ще каже, че най-силната група има правото да излъчи председател на Комисията“, посочи баварецът по време на своя реч в Берлин.
„Не е възможно мнозинство срещу ЕНП“, добави още Вебер няколко часа по-късно в Брюксел, но намекна за широка проевропейска коалиция: „Когато погледна цифрите, не виждам мнозинство срещу либералите, социалистите, ЕНП. Това, което искам да направим, е да обединим сили и да работим заедно“.
Въпреки това, неформалното обединение, включващо Прогресивния алианс на социалистите и демократите, Зелените и Алиансa на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), изглежда вече се дооформя, тъй като лидерите на някои от тези партии намекнаха за подобна възможност.
Водещият кандидат на социалистите Франс Тимерманс предложи да бъде създадена платформа на прогресивните партии.
„Моята оферта е на масата“, заяви холандецът след обявяването на първите официални резултати.
„Ще търся прогресивно мнозинство, за да направя това, което хората очакват от нас“ по въпроси като изменението на климата и социалната справедливост, добави още другият основен кандидат за председателския пост на ЕК.
Водещият кандидат на либералите, датчанката Маргрете Вестагер, е близо до приемане на предложението на Тимерманс. Тя спомена водещия кандидат на Партията на европейските социалисти (ПЕС) и Зелените като елементи от прогресивния фронт.
„Има място за преговори“, посочи Вестагер. „Най-важното нещо е промяната, за да сме способни да предприемем действия“ по въпроси като борбата срещу глобалното затопляне и данъчната справедливост, добави още тя.
ЕНП загуби подкрепа в Западна Европа, особено във Франция, Испания, както и в Скандинавия, но остана силна в Австрия, Германия, Унгария, Румъния, България и Словения.
Вебер заяви още, че ЕНП е на първо място, но въпреки това настроението вътре в партията не била като на победители.
Фокус върху Макрон
Сега всички погледи ще бъдат насочени към новата центристка група, създадена от сливането на „Република, напред!“ на френския президент Еманюел Макрон и АЛДЕ, която сега е третата по сила партия в ЕП със 105 места.
Макрон официално не е заявил подкрепа нито към ЕНП, нито към ПЕС, но дипломатически източници твърдят, че вече е бил установен контакт със социалдемократите.
Но позицията на Макрон е донякъде отслабена, въпреки неговата проевропейска и прореформаторска позиция, тъй като той загуби изборите у дома от Марин Льо Пен.
Добра новина е, че избирателната активност беше най-висока от 1999 г. насам, или 50,5% спрямо 42% от 2014 г. Високата активност особено във Франция, Испания и Полша помогна да се обърне тенденцията на спад, откакто стартира вота за ЕП през 1979 г.
Най-големият победител на национално ниво е унгарското „лошо момче“ Виктор Орбан, който успя да спечели 50% от гласовете в страната, затвърждавайки своето политическо присъствие там. Партия „Лига“ на вицепремиера на Италия Матео Салвини получи приблизително 30% от гласовете, превръщайки се в най-голямата формация в парламента в Рим.
Друг голям победител от изборите е Зелената партия, която събра 20,7% от гласовете в Германия, завършвайки втора след Християндемократическия съюз (ХДС) на Ангела Меркел, който е първи с 28,7%.
23:39 | 12.09.22 г.