Българите са сред топ 3 сред нациите в ЕС, които възнамеряват да харчат най-много през тази година. Според най-новото проучване на „Обсерватория 2019“ на БНП Париба Лични финанси, 62% от сънародниците ни заявяват, че биха харчили повече през следващите 12 месеца, което е по-високо от средното ниво за ЕС от 41%. Този оптимизъм е на фона на песимизма на българите за състоянието на държавата и оценката за личното си финансово благополучие, показва изследването в 17 европейски държави, в което България се включва за трета поредна година.
Настроения
Оказва се, че българите са на дъното на скала, която показва каква е оценката към икономиката на собствената си страна. Докато средното ниво за европейците е 5,4 точки, сънародниците ни едва достигат 3,7 точки. Най-близо до тази стойност се приближават унгарци и французи със съответно 4,3 и 4,6 точки. Най-висока оценка за икономиката на страната си показателят има в Норвегия – 7,4 точки, а в Дания – 7,2 точки.
Оценка за платежоспособност
Българите държат първенството с най-ниска оценка по отношение на личното си положение. С 4,8 точки те са доста под средното ниво за ЕС, което е 6,1 точки. Близо до нас са Франция – с 5,7 точки и Словакия – с 5,4 точки.
Апетит към покупки
Според данните на „Обсерватория 2019“, за 30% от българите покупателната способност се е повишила през 2018 година, което е с 2% повече в сравнение с предишното издание. Тази цифра е над средното ниво за ЕС от 23%.
На първо място по намерения за покупки в Евросъюза се нареждат словаците със 73% с положителни отговори, следвани от румънците, които достигат 63%. Най-песимистични за покупателната си способност са французите, като 59% от тях заявяват, че тя се е понижила през последните 12 месеца. Това е ниво е много по-високо от средното за ЕС от 33%.
В България 30% от хората твърдят, че покупателната им способност се е повишила през последните 12 месеца. На първо място по този критерий са норвежците с 46%.
С приоритет са пътешествията
През тази година 67% от българите декларират, че ще харчат повече за свободното си време и пътувания. Това е над средното за ЕС от 60%, като най-горе в скалата за оценка са норвежците, като 73% са отговорили, че ще харчат за забавления. Най-малко пари за свободното си време ще дадат французите – 48% и унгарците – 46%.
През 2019 година българите планират и да подновят домашните си електроуреди – 60% от участниците в проучването заявяват, че искат да си купят готварска печка, хладилник или пералня. В това отношение България е на първа позиция в ЕС, където 43% от хората са изразили желание за покупка на електроуреди.
Сънародниците ни са и №1 и по отношение на проектите за ремонт на дома като 52% от българите са декларирали, че планират да обновят жилищата си. Това е с 19% по-високо от средното за ЕС от 33%.
Отношение към родното производство
В проучването „Обсерватория 2019“ се наблюдава голяма разлика между източноевропейските страни, включително и България, и държавите от Западна Европа в разбирането за „локални“ продукти. За 72% от българите „локален“ продукт означава „национален“, а покупката на такива стоки е акт на патриотизъм и подкрепа на икономиката на страната. Тази цифра е много по-висока от средната за ЕС от 41%. Хората от Западна и Централна Европа възприемат „локалните“ продукти като „регионални“ и за тях потреблението им означава защита на околната среда.
„Резултатите на поведението на българите се припокрива и с други изследвания, посочи проф. Елка Василева от „Активни потребители“. – Въпреки че българите са енергийно бедни, те искат да си купят енергоспестяващи уреди, които опазват околната среда.“
Повече местни продукти, но със сертификат
Според управителя на БНП Париба Лични финанси в България Жозе Салойо за хората в Западна Европа покупката на локални продукти е движено от желанието да бъде подкрепено устойчивото потребление и икономиката, като се помогне за опазването на природата. „Това се споделя от 44% от хората във Франция, което е по-високо от средното за ЕС от 42%. В България само 16% от участниците в проучването потребяват местни продукти по екологични причини“, посочи банкерът.
Интересно наблюдение е, че българите приемат потреблението на локални продукти – от страната и от Балканите като проява на патриотизъм. Това заявяват 29% от сънародниците ни, което е по-високо от средното за ЕС ниво от 24%. Подобно мнение споделят хората от цяла Централна и Източна Европа. Според данните от „Обсерватория 2019“, 68% от нашите сънародници биха платили повече за местни продукти, което е над средното за ЕС от 61%. В това отношение ние сме в топ 3 като пред нас са Италия със 75% и Швеция със 71%.
Съотношение цена/качество
Българите са готови да платят 5-10% повече за локални продукти и това са заявили 68% от участниците в проучването. В това отношение отново сме над средното ниво за ЕС от 58%. За сравнение само 7% от европейците биха платили повече от 10%.
Над 90% от сънародниците ни най-често купуват местни храни, на родно производство на мебели разчитат 75%, а на козметика – 74%. Причината за този избор според 43% от участниците е доброто качество. Тази цифра е по-висока от средната за ЕС от 35%.
Според 85% от българите обаче продуктите трябва да имат повече сертификати и означения за качество. Те разчитат, че така е гарантирана тяхната безопасност за здравето, а като цена са по-достъпни. Новото издание на проучването „Обсерватория“ показва, че в това отношение ние сме №1 заедно с Португалия, докато средно 71% от европейците мислят, че е необходимо да има повече удостоверения за качество.
Жозе Салойо е убеден, че въпреки емоцията, която потребителите проявяват при покупките, много е важно да се прави сравнение на качеството и препоръките, за които да се използват ясни критерии.
Във връзка с изданието за 2019 г. „Обсерватория“ управителят на БНП Париба Лични Финанси в България заяви, че проучването от тази година показва, че българите са готови да харчат повече за забавления и за подобрение на стандарта си на живот чрез покупка на модерни уреди и подобрение на домовете си. „Това е положителна новина за икономиката, тъй като вътрешното потребление, заедно с експорта, е основен двигател на ръста на БВП“, напомни Салойо. Вижте интервю със Салойо в ефира на Bloomberg TV Bulgaria!