Икономиката на Италия е неизлечимо болна

Икономиката на Италия е болна и управляващата коалиция не може да се договори за лечението – помежду си или с Брюксел, пише Politico.

Европейската комисия съобщи миналата седмица, че основните мерки на правителството – програма за ранно пенсиониране и граждански доходи (месечна помощ за някои безработни), не са успели да донесат растежа, който коалиционното правителство на Лига и Пет звезди очакваше. Още по-лошото е, че според прогнозите на Брюксел дефицитът ще продължи да расте и през 2020 г. ще премине тавана от 3%, предвиден в правилата на ЕС, достигайки 3,5%.

Според премиера Джузепе Конте прогнозите показват „предубедено отношение“ на Брюксел. Финансовият му министър Джовани Триа пренебрегна опасенията на Брюксел и двете управляващи партии не планират да се откажат от плановете си.

Както често се случва, двете партии, които са партньори в правителството, имат разногласия за това какво е важно. Лига настоява за плосък данък, който ще струва на държавата до 60 млрд. евро под формата на изгубени приходи, сочат изчисления на финансовото министерство (Лига твърди, че загубите ще бъдат за около 13 млрд. евро). Движение „Пет звезди“, ръководено от Луиджи Ди Майо, не е убедено, че плоският данък е приоритет, защото той ще е от полза за богатите граждани за сметка на бедните. Вниманието му е насочено към въвеждането на минимална почасова заплата от 9 евро и предоставянето на повече права на хора, които доставят храни с колело (за компании като Uber Eats и Deliveroo).

Както може да се очаква, и двете идеи не се харесват на партньора му в правителството, който смята, че те ще ограничат още повече пазара на труда.

Макар еврокомисарят по икономическите и финансови въпроси Пиер Московиси да заяви, че е време Рим да „промени пътя“, правителството е убедено, че след изборите за Европейски парламент ще се промени политическото равновесие в блока и това няма да се наложи.

„(Италия) е на прав път и ЕС може да ни помогне, ако престане да се вторачва в публичния дълг. Приоритет трябва да е справянето с безработицата“, казва Роза Д'Амато, депутат от движение „Пет звезди“.

По време на телевизионно предаване миналата сряда вицепремиерът и лидер на Лига Матео Салвини заяви, че „народът на Франция, Германия, Италия ще реши какъв да бъде пътят напред чрез вота си, а не бюрократите в Брюксел“.

„На страната е необходима експанзивна икономическа политика“, казва Марко Кампоменоси, евродепутат от Лига, който не смята, че публичният дълг на Италия е проблем за останалите страни от еврозоната. „Италианците държат голямата част от публичния си дълг. Германците не трябва да се тревожат, няма да им се налага да го изплащат“, допълва той.

Но ако лидерите на Италия смятат, че следващата Комисия ще приеме нарушаването на правилата от Рим, може да грешат. „Те сигурно не са разбрали, че Пиер (Московиси) е най-мекият еврокомисар“, казва Роберто Гуалтиери, евродепутат и член на Демократическата партия, според когото позицията на Рим ще става само още по-трудна.

Други като бившия премиер Марио Монти и икономиста Карло Котарели смятат, че финансовите пазари са много по-важни за бъдещето на Италия от Комисията.

Лоренцо Кодоньо, основател на LC Macro Advisors и бивш главен икономист в италианското министерство на икономиката, очертава още по-драматична картина: „Насочваме се към потенциален сценарий на спиране на плащанията. Не можем да изключим дори излизане от еврозоната“.

Въпреки че това може да е твърде песимистично, истината е, че Италия трябва да рефинансира главоломно растящия си публичен дълг с 84,5 млрд. евро тази година, а международните инвеститори я избягват. „Това правителство има политически, а не икономически цели, така че е трудно действително да се постигне нещо“, казва Кодоньо.

Каквито и да са целите на популистите, те работят. Според допитване на Ipsos правителството на Лига и движение „Пет звезди“ има подкрепата на 50% от италианците и двете управляващи партии, взети заедно, са напът да спечелят над 54 на сто от гласовете на предстоящите избори за Европейски парламент.

„Гласувал съм за Комунистическата партия, а след това за Демократическата партия през целия си живот, но те загубиха всякаква надеждност“, казва 61-годишният бивш водопроводчик Масимо Филипи, който неотдавна се пенсионирал.

Той и петчленното му семейство гласували за движение „Пет звезди“ на парламентарните избори миналата година, но ще дадат гласа си за Салвини по-късно този месец, за да му се отблагодарят за програмата за ранно пенсиониране.

Извън малцината щастливци (около 124 хил. италианци са кандидатствали за ранно пенсиониране и около 700 хил. ще получат граждански доходи при население от около 60 млн. души) над половината италианци (55,4%) смятат, че икономиката на страната се е влошила миналата година. 48,4% смятат, че тя ще се влоши още повече в идните 12 месеца, показват данни на Censis.

Това усещане е широко разпространено в Италия. След световната финансова криза през 2008 г. страната е трябвало да се справя с две рецесии (втората продължи от 2012 до 2014 г.) и правителства както на левицата, така и на десницата не можаха да постигнат значително възстановяване на икономиката. През последните десет години брутният вътрешен продукт на Италия е нараснал с над 1% само два пъти – през 2010 и 2016 г.

„Може би това обяснява защо икономиката не се отразява на популярността на правителството. Хората не гласуват заради представянето на икономиката“, казва Мария Елена, 32-годишна безработна счетоводителка от Неапол, която не разкрива фамилията си, защото кандидатствала неуспешно за граждански доходи. „Единственото, което наистина има потенциал да свали правителството, е увеличаване на данъците“.

Миналата година правителството обмисляше повишаването на данък добавена стойност през 2020 г., за да компенсира последиците върху дефицита от по-лошото от очакванията представяне на икономиката и допълнителните разходи. Но партиите знаят колко непопулярно  би било повишаването на данъците и се отказаха от идеята – едно от малкото неща, за които Ди Майо и Салвини са съгласни.