Петте основни икономически теми, които очакват новите евродепутати

Новоизбраните членове на Европейския парламент няма да скучаят. В месеците след избирането им те ще трябва да се заемат с редица икономически теми - от укриването на данъци до търговската война с Тръмп през Многогодишната финансова рамка. Списъкът е дълъг, а предизвикателствата - големи. „По всички тези въпроси ЕС трябва да направи нещо повече от приемането на вътрешни регулации на фона на увеличаването на мощта на Китай и напрежението със САЩ. Ще трябва да възприеме по-глобална гледна точка и да не бъде наивен“, предупреждава експертът по европейски въпроси Ерик-Андре Мартен.

Френският вестник Le Figaro посочва пет основни икономически теми, които очакват евродепутатите.

Бюджетът на съюза

Страните членки на ЕС ще трябва да се споразумеят за Многогодишната финансова рамка (МФР) на съюза. МФР е план за разходите, който отразява финансовите приоритети на ЕС в идните няколко години. Това в известен смисъл е дългосрочният бюджет на Европа (годишните бюджети трябва да бъдат фиксирани в границите на МФР). Предишният, който започна през 2014 г., ще приключи през 2020 г., така че трябва да бъде определена МФР за периода 2021-2027 г. Подкрепа за растежа, земеделие, иновации, климат, миграция са сред разискваните теми. Процесът вече започна през май 2018 г. с представянето на предложенията на Европейската комисия, която предвижда бюджет от 1,134 трлн. евро. През ноември Парламентът също представи позицията си с МФР на стойност 1,324 трлн. евро.

„Сега топката е в полета на Съвета, който трябва да приеме позиция, за да могат да започнат преговорите с Парламента“, обяснява говорител на ЕП. Възможно е обаче изборите да смутят процеса. „По принцип новият Европейски парламент не е юридически обвързан с позициите, договорени от предишния Парламент. Той може да отхвърли цялата предходна подготвителна работа и дори да поиска от Комисията да представи нови предложения, докато Съветът все още не се е произнесъл“, припомня Институтът „Жак Делор“ в доклад, посветен на МФР. Тази практика не е разпространена, но все пак не е невъзможна.

„МФР е едно от най-важните предизвикателства в идните месеци и преговорите ще бъдат кошмарни. Общата селскостопанска политика (ОСП) и структурните фондове ще породят ожесточени дискусии“, прогнозира Ерик-Андре Мартен. „Трябва да се постигне съгласие по различните разходни пера. Някои страни държат много на запазване на статуквото, например страните от Източна Европа и Франция за ОСП. За сметка на това други страни ще поискат увеличаване на някои бюджети, които трябва да подготвят съюза за бъдещето, като този за иновациите. Това ще бъде изпитание за сплотеността на Европа, защото опасността от разцепление е голяма“, допълва експертът.

При всички случаи  „времето ни притиска, тъй като всички програми на ЕС (земеделие, регионална политика, наука и т. н.) зависят от споразумението за МФР“, припомня от своя страна говорителят на Парламента.

Търговските споразумения с Тръмп и Великобритания

Евродепутатите ще имат за задача да одобрят различните търговски споразумения, които ЕС предвижда да подпише. Най-важното и най-сложното сред тях е свързано със САЩ. Доналд Тръмп непрекъснато втърдява тона, като увеличава заплахите за налагане на мита (върху автомобили, самолетни части, вино).

„Днес позицията на френското правителство (то не приема условията, с които Комисията смята да преговаря с американците) е предвестник на трудностите, които ни очакват. Задачата няма да е лесна за европейските страни. Доналд Тръмп иска споразумение, отговарящо на неговите интереси, той ще бъде твърд в преговорите“, казва Ерик-Андре Мартен. „Ако бъде постигнато споразумение, Парламентът ще трябва да даде одобрението си. И тук задачата ще е трудна, защото става дума за изключително политически въпрос. Депутатите представляват гражданите на ЕС и няма да се поколебаят да блокират процеса“, допълва той.

Постигането на споразумение с Великобритания също изглежда сложно. След задействането на Brexit ще влезе в сила преходен период, през който Лондон и ЕС ще преговарят за бъдещите си отношения. „Основна тема на преговорите ще бъдат търговските отношения с възможност за задълбочено споразумение за свободна търговия със стоки и значително по-облекчени отношения в областта на услугите“, отбелязва Френският институт за международни отношения (IFRI) в неотдавнашно изследване.

Борбата с прането на пари и укриването на данъци

Новоизбраните евродепутати ще трябва да продължат започналия през март законодателен процес по приемането от ЕП на доклада на комисията TAX3. Пътната карта предвижда бора с финансовите престъпления, включително чрез засилване на обмена на информация, създаването на финансова полиция на ЕС и европейски орган за наблюдение на борбата с пране на пари.

„Докладът сигнализира също, че Белгия, Кипър, Унгария, Ирландия, Люксембург, Малта и Холандия имат поведение на страни данъчен рай и призовава за край на програмите „златна виза“, уточнява Парламентът.

„И тук може да се очакват трудни преговори в Парламента. Страните членки на ЕС са на различни позиции относно предизвикателствата, свързани с борбата с укриването на данъци. Някои страни като Ирландия са изградили икономическия си модел върху тези данъчни директиви. Парламентът трудно ще постигне съгласие, което защитава интересите на всички страни“, отбелязва Ерик-Андре Мартен.