През февруари 2019 г. Европейският съюз (ЕС) предложи изменения в своята Газова директива, за да разшири обхвата на регулациите по отношение на газопроводите на територията на блока, които принадлежат на трети страни.
Решението беше насочено най-вече към проекта „Северен поток 2“, който има за цел да доставя природен газ от Русия към Германия, заобикаляйки Украйна и други бивши съветски страни.
Строежът на газопровода се извършва по дъното на Балтийско море от август 2018 г., пише Зоя Бурбеза за Energy Voice.
Очаква се измененията в директивата да влязат в сила през юни тази година. Съгласно предложенията, газопроводите, които минават през територията на страни членки на ЕС, ще бъдат обект на правните норми на блока.
Изменението изисква от руския газов гигант „Газпром“ да осигури „достъп на трети страни, недискриминационни практики и прозрачност“.
Предвид политическата воля както в Германия така и в Русия, свързана със завършването на проекта, промените в директивата едва ли ще спрат изграждането на газопровода, както се надяваха някои страни в Европа. Измененията обаче могат да забавят или дори да спрат операциите.
Най-вероятният механизъм за прилагане би довел до прехвърляне на собственост и/или оперативни права на целия газопровод или на германската част на съществуващ или нов оператор на газопреносна система с последващо удостоверение за съответствие от страна на германските власти и ЕС.
Алтернативният вариант би включвал искане за освобождаване от някои изисквания на директивата.
С избирането на новия президент на Украйна на 21 април тази година, вероятността за подобряване на отношенията между Киев и Москва се увеличиха. Все още не е ясно обаче каква политика ще преследва новият държавен глава спрямо Русия и как действията му ще бъдат приети от украинския електорат и от Кремъл.
Настоящият договор за транзит на руски газ с Украйна изтича в края на годината. Ако отношенията между двете страни се подобрят, това може да увеличи шансовете договорът да бъде подновен при взаимно изгодни условия.
Износът на газ през Украйна ще бъде икономически по-изгоден за Русия от изграждането на ново трасе, чиято по-голяма част минава под водата.
Малко вероятно е обаче перспективите за подновяване на договора да накарат „Газпром“ или Москва да отложат завършването на „Северен поток 2“. Изглежда, че Русия е заела дългосрочна стратегическа и политическа позиция в това отношение, заобикаляйки страните от бившия Съветски съюз, за да намали зависимостта си от вътрешнополитическата динамика в тези държави, с което ще осигури по-добър контрол на доставките на газ.
Друго развитие, което заплашва да забави завършването на газопровода до Германия, е свързано с искането на Дания за промяна в маршрута на газопровода, позовавайки се на екологични обосновки.
Това създава допълнителна несигурност около завършването на съоръжението на фона на твърденията, че газопроводът ще влезе в експлоатация до края на тази година.