Рискът от криза в ЕЦБ е твърде реален

Еврозоната се възстанови съвсем скоро от двойна рецесия, но вече възникват въпроси доколко ще бъде подготвена за нова криза, пише Фердинандо Джулиано в анализ, публикуван от Bloomberg.

Всички погледи са насочени към Европейската централна банка (ЕЦБ), която е най-силната защитна линия срещу забавяне на икономиката. Макар песимистите да са обезпокоени, че ЕЦБ вече не разполага с много инструменти, ако се наложи да съживява растежа, предвид вече рекордно ниските лихви в региона, подобни притеснения са пресилени.

Много по-голям риск е замяната на Марио Драги като гуверньор на централната банка тази година. Дали новият ръководител ще иска да използва всички налични инструменти, за да изведе паричния съюз от криза? Това далеч не е сигурно.

ЕЦБ все още доста изостава от Федералния резерв в САЩ от гледна точка на връщането към нормална парична политика. Фед повиши лихвите девет пъти след финансовата криза – от 0-0,25% на 2,25-2,5%. Тя започва също така да продава някои от активите, които беше купила въз основа на „количественото облекчение“ - процесът е известен като „количествено затягане“.

За разлика от Фед централната банка в еврозоната прекрати нетните си покупки на активи в края на 2018 г., над четири години след американската централна банка. Лихвените проценти все още са ултра ниски. Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране е на нулево равнище, а лихвите по депозитите са -0,4% (това означава, че кредиторите плащат за привилегията да съхраняват свободните си парични средства в трезора на ЕЦБ). През март Драги каза пред инвеститори, че не трябва да очакват повишаване на лихвите поне до началото на 2020 г. в опит да стимулира кредитирането. Той също така обяви нов кръг от евтини заеми за банките.

Това не означава, че ЕЦБ не разполага с повече инструменти при забавяне на икономиката. На първо място тя може да активира отново нетните покупки на активи, за да намали доходността по държавните ценни книжа. Това би дало глътка въздух на правителствата, които може да харчат повече и да снижат лихвите по кредитите (помагайки на компании и потребители). ЕЦБ може също така да обмисли още по-голямо понижаване на лихвите си по депозитите, тласкайки ги по-дълбоко на негативна територия. Това ще насърчи банките да дават парите си на заем, вместо да ги държат в централната банка и ще понижи стойността на еврото, което ще стимулира износа.

Държавните ръководители обмислят дали дългосрочни отрицателни лихви ще навредят вместо да са от полза за банките. Дори да е така, те могат да смекчат последиците. Например, може да създадат диференцирана система, при която банките да не плащат такса за съхраняването на свободните си парични средства в трезора на ЕЦБ, докато тези средства не достигнат определено ниво.

Разбира се, тези мерки може да имат по-слаб ефект, отколкото в недалечното минало. Но заплахата да се окажем с централна банка, която не иска да използва целия си инструментариум от неортодоксални мерки, е много по-голяма. Еврозоната ще се окаже с нефункционираща парична политика наред с несъществуваща обща фискална политика – истинска трагедия.

За съжаление, този риск е твърде очевиден. Списъкът с претенденти за наследник на Драги включва централни банкери, които се противопоставят на някои неортодоксални мерки. Например, Йенс Вайдман, гуверньор на германската Бундесбанк, отдавна подлага на съмнение използването на програми за изкупуване на държавни ценни книжа. През 2016 г. той заяви, че тези огромни програми за изкупуване на активи са се доближили опасно до паричното финансиране на публични дефицити, което е незаконно според договорите за Европейския съюз.

Вайдман не се противопоставя на други неконвенционални мерки, включително отрицателни лихви. Възможно е, ако бъде избран за гуверньор, да отстъпи от агресивните си възгледи. Или лидерите на еврозоната може да изберат друг кандидат, който е по-склонен да запази инструментариума на Драги. Сред кандидатите може да са Беноа Кьоре, член на управителния съвет на ЕЦБ, или Франсоа Вилерой дьо Гало, гуверньор на Френската централна банка. Оли Рен и Ерки Ликанен, настоящият и бившият гуверньор на Финландската централна банка, са други възможности.

Както показа Драги, ефективността на ЕЦБ по време на спад зависи повече от нейното ръководство, отколкото от финансовите й инструменти. Докато лидерите на еврозоната обмислят кой да го замени, трябва да се уверят, че централната банка ще запази способността си да върши добре работата си.