Според икономистите в епицентъра на европейското политическото забавяне налице е спешната необходимост от политически действия, за да се гарантира икономически растеж и да се прехвърли бремето на взимане на решения от централните банки в региона.
По време на среща на експерти край езерото Комо в Италия през седмицата преобладаваше съчувствието към президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги и бремето на неговата институция.
През последните месеци Европа отново се оказа слабото място на световната икономика. Това, заедно с дългогодишното схващане за нейния провал в прилагането на политики за растеж, може да ни даде представа пред какво ще бъдат изправени световните финансови ръководители следващата седмица на срещата на Международния валутен фонд (МВФ) във Вашингтон, посочва Bloomberg в свой материал.
„Намираме се в средата на глобално забавяне и това забавяне е особено тежко в Европа и еврозоната“, посочва Нуриел Рубин, главен изпълнителен директор на Roubini Macro Associates Inc. „Европа е на ръба на рецесията“, допълва той.
На фона на свиването на икономиката в Италия и воденото от индустрията забавяне в Германия прогнозите за региона се влошиха достатъчно, за да предизвикат тревога у икономистите на ЕЦБ.
Банката вече намали лихвите до безпрецедентно ниски стойности и осъществи няколко кръга от мерки за количествени облекчения. Но през последните месеци призивите на икономистите за поемане на част от бремето им станаха все по-отчетливи, след като трябваше да се изправят пред ускоряващо се икономическо забавяне, но този път с по-ограничен арсенал от възможности за действие.
Според Мохамед ел Ериан, главен икономически съветник на Allianz SE, от ключово значение е отговорът на ситуацията и от другите ангажирани с политическите решения институции. „Сега това стана дори още по-неотложно“, допълва той.
Позицията бе повторена и от бившият гуверньор на Израелската централна банка и настоящ председател на JPMorgan Chase International Якоб Френкел. „Правителствата трябва да се събудят“, категоричен е той. „От кризата насам единствените играчи бяха централните банки. Те бяха претоварени“, допълва той.
Членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Ив Мерш подчерта липсата на напредък от страна на правителствата при грижата за растежа. По думите му само Франция и Гърция са предприеми по-мащабни действия през последните години и това дава плодове.
„Усилията за прилагане на реформи не са в съответствие с нуждите за реформи“, посочи той в реч. „На фона на ограничените усилия за реформи и въпреки силния цикличен подем като цяло рисковете и слабостите в много случаи отбелязват само умерено понижение от миналата година насам“, допълва икономистът.
И докато Италия и Германия са в основата на настоящата позиция на икономистите, те също така са и цел на техните призиви за действие. Рим от дълго време е обект на критики заради инерцията си по отношение на стимулиращите растежа политики. Германия пък се сблъсква с нарастващите искания да използва фискалната си сила и да помогне както на своята, така и на регионалната икономика.
Пиер Карло Падоан, бивш главен икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и бивш финансов министър на Италия, посочва, че политиките на дадена страна представляват особена опасност за нея. „Има риск дългът да започне да нараства отново и това ще се отрази отрицателно на доверието, спредовете ще нараснат“, посочва той. „Ще има нова рецесия заради тази невъзможност за справяне с икономиката“, допълва той.
21:42 | 11.09.22 г.