Норвежкият суверенен фонд планира да рационализира своя портфейл с книжа с фиксиран доход от 300 млрд. долара като премахне облигациите на страни с развиващи се пазари, съобщава Ройтерс, позовавайки се на информация от финансовото министерство на скандинавската страна.
Най-големият инвестиционен фонд в света, който разполага с 1 трлн. долара, ще се лиши от държавните и корпоративни ценни книжа, издадени от Чили, Чехия, Унгария, Израел, Малайзия, Мексико, Полша, Русия, Южна Корея и Тайланд, посочват от министерството.
„Наред с определените корекции на държавните корекционни коефициенти, промените, които бяха предложени ще улеснят по-ниските трансакционни загуби при управлението на фонда“, споделят от финансовата институция.
Фондът все още може да купува облигации от страни с развиващи се пазари, ако ръководството му иска да инвестира активно в тях, вместо пасивно да проследяват бенчмарка, въпреки че този тип книжа ще бъдат ограничени до 5% от портфейла с акции с фиксиран доход.
Норвежкият суверенен фонд инвестира около 30% от активите си в книжа с фиксиран доход. 70 на сто от инвестициите в акции остават незасегнати от решението.
През 2017 г. Централната банка на страната, която управлява фонда, предложи да бъдат премахнати 20 валути от показателя с акции с фиксиран доход, оставяйки единствено еврото, британската лира и щатския долар.
Решението от днес оставя облигациите от Дания, Швеция, Швейцария, Япония, Канада и Австралия в индекса, както и тези от Сингапур, Нова Зеландия и Хонконг.
Предложението трябва да бъде одобрено от парламента, като се очаква това да стане през юни тази година.
В началото на март фондът обяви, че ще се откаже от своето дялово участие в петролните и газови компании.
Дяловете в този тип дружества представляват 5,9% от капиталовите инвестиции на фонда в края на 2018 г., което се равнява на 37 млрд. долара.
Целта на предложението, което идва от централната банка, е да се намали зависимостта на норвежката икономика от пониженията на петролните пазари в момент, в който фондът повишава своята експозиция спрямо петролната индустрия до 70%.