Каква икономика ще получи в наследство новият президент на Украйна

След присъединяването на Крим към Русия курсът на долара се качи от 8 на 28 гривни, а инфлацията скочи на 60 процента. Украинската икономика вече се съвзе от удара, но през управлението на следващия президент страната ще се изправи пред сериозни предизвикателства.

Въпреки влошените отношения с Русия и вътрешнополитическата криза Украйна постигна през последните години съществен икономически напредък. От момента на кримската криза реалният й брутен вътрешен продукт (БВП) тръгна неумолимо надолу: през 2014 г. се сви с 6,6 на сто, а през 2015 г. - с 9,8 процента. Дотам се стигна поради загубата на контрола над Крим, частичното спиране на промишлените предприятия в Донбас и стремителното скъсване на бизнес отношенията с най-големия търговски партньор на страната, посочва сп. Forbes, цитирано от БТА.

Срина се и държавната валута. Щом Националната банка на Украйна престана да обвързва изкуствено външния курс на гривната с щатския долар, стойността на украинската парична единица спадна със 71,5 на сто. Обменният курс падна от 8 гривни за долар на 28.

Централната банка похарчи повечето си запаси в чужда валута за поддържане на гривната, затова към края на 2015 г. Украйна изпадна в технически дефолт по задължения към частни лица в размер на 15,5 милиарда долара. При това се наложи да изтърпи някои болезнени, но крайно необходими процедури - да си гарантира дългосрочен заем на стойност 17,5 милиарда долара от Международния валутен фонд и 22 милиарда от други чуждестранни финансови източници.

Тутакси бе въведен плаващ курс на гривната, което предизвика хиперинфлация, стигнала за една година - до април 2015 г. - 60 на сто. Това на свой ред рязко намали бездруго не твърде големите доходи на украинските семейства. За високата инфлация допринесе не само сриването на гривната, но и многократното поскъпване на газа. Държавата просто нямаше как да субсидира газа и занапред - широко подкрепян от населението, този модел излезе съвсем нежизнеспособен в икономически план.

Впоследствие обаче Украйна откри изход от критичното положение. Запасите й в твърда валута доближават 20 милиарда долара, макар че още през 2014 г. достигаха общо едва 6,6 милиарда. Националната парична единица стабилно се търгува на ниво 27,00 гривни за щатски долар. Инфлацията е под 10 на сто.

Различните украински правителства дълги години не бързаха да осъществят двете най-непопулярни реформи - да минат към плаващ курс на гривната и да спрат субсидиите, откъснати от реалността. Днес, вместо да изтощава държавните фондове, „Нафтогаз Украйна" носи доходи на страната. От друга страна, отслабената гривна направи по-евтин и примамлив украинския износ.

Русия получава 9 на сто от украинския износ. Източният съсед на страната все още внася най-много украински стоки, но Европейският съюз - сиреч страните-членки, взети заедно, е далеч по-важно направление за Киев. Безспорно се налага изводът, че Украйна се е преориентирала към Европа. През 2012 г. за Русия бяха предназначени близо 25 процента от целия износ на страната; през 2017 г. този дял спадна на 9,2 процента. Същевременно данни от 2017 г. сочат, че Украйна е получавала от Русия към 15 на сто от своя внос, много по-малко от цифрите за 2015 г. - 31 процента. Осезаема загуба за руските износители.

Украинската икономика се възстановява с доста стабилно темпо. През 2017 г. обемът й нарасна с 2,5 на сто, през 2018 г. - с 3,3 процента. Доходите на украинците напоследък също растат, при все че ако си спомним колко дълбока бе рецесията и как протича либерализацията на газовите цени, положителният ефект засега не се усеща - ще го видим малко по-късно. Най-любопитното е, че Украйна успя видимо да намали разрива между бедни и богати и по равенство на доходите днес се нарежда сред първите страни в света.

През последните години Украйна се превърна в привлекателно място за преки инвестиции от чужбина - благодарение на близостта до Европейския съюз, ниската стойност на работната сила и активната си интеграция в европейската общност. Киев започна освен това да взема заеми срещу ценни книжа - доказателство, че местният икономически климат вдъхва увереност на инвеститорите.

Пред страната обаче застават и други сериозни предизвикателства. През следващите 24 месеца Украйна има да изплаща дългове на стойност към 20 милиарда долара. Тревога буди текущият дефицит на платежния баланс, тъй като се очаква влошаване на ситуацията заради слабия растеж в еврозоната и в Русия, също и с оглед рецесията в Турция. Трябват и средства за погасяване на бюджетния дефицит.

Виждаме, че независимо как ще приключат президентските избори, Украйна почти не разполага с пространство за маневри. Гръмките обещания на някои кандидати-популисти да вдигнат заплатите и да свалят цените на газа едва ли ще се сбъднат. Нуждите на страната от чужда валута са прекалено високи, за да ги уталожи изцяло коя да е организация освен МВФ и западните финансови източници. За да си гарантира такъв поток от кредити, Украйна трябва да продължи по пътя на реформите. Те включват борба срещу вездесъщата корупция с цел да се увеличат държавните доходи, поземлена реформа и окончателно премахване на олигархията.

(БТА)