fallback

Еврозоната е напът да получи най-големия си фискален стимул от десетилетие насам

Регионът отново е изправен пред трудности на фона на все по-малко оставащото място за действие на ЕЦБ

14:33 | 25.03.19 г. 1
Автор - снимка
Създател

Икономиката на еврозоната изглежда ще получи тласък от това, което някога ѝ помогна да изпадне в криза – държавните разходи.

Блокът, който преди повече от десетилетие бе застрашен от това да се разцепи заради високата си задлъжнялост, сега отново е изправен пред трудности на фона на все по-малко оставащото пространство за действие на Европейската централна банка (ЕЦБ). Но с увеличаването на причините за тревога за икономиката, стимулирането на допълнителните публични разходи предлага известно облекчение, посочва Bloomberg.

По изчисления на банка Morgan Stanley регионът е напът да получи най-големия си фискален стимул от десетилетие насам. Дори в Германия, известна със страха си от разточителните парични политики, ще бъде налице увеличение през 2019 г. заради ръст в правителствените разходи, посочват от британската финансова институция Barclays. На свой ред Франция се очаква също да бъде подпомогната от съкращаване на данъците благодарение на протестите на „жълтите жилетки“ от последните месеци.

„Това е първият път от доста време насам, когато имаме фискално подпомагане“, заяви Даниел Антонучи, главен икономист за еврозоната на Morgan Stanley.

Стимулите няма да донесат съществена промяна, но все пак са добри новини за ЕЦБ, която се надява регионът да излезе от унилото си положение през втората половина на годината. Заедно със своите колеги от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Международния валутен фонд (МВФ) ръководството на банката неведнъж е призовавало правителствата да се намесят, като в същото време е отправяло критики за това, че не се подготвят достатъчно за бъдещи сътресения.

Икономиката на еврозоната пое нов удар миналата седмица, когато стана ясно, че растежът на френската икономика отслабва, а активността на германската промишленост е достигнала шестгодишно дъно.

И макар че всички фискални стимули биха били добре дошли, то те ще бледнеят в сравнение с мерките на американския президент Доналд Тръмп в подкрепа на растежа. Те също така са частични, без единна бюджетна политика.

„По-добра работа щеше да се свърши, ако това беше направено координирано“, посочва главният икономист за Европа на Merrill Lynch Жил Моек. По думите му, ако трябва да се харчат много пари за фискални мерки, то трябва поне да се направи опит това да стане съгласувано.

Отделянето на повече средства обаче може да се окаже проблем за някои държави членки на еврозоната, тъй като техните задължения вече са опасно високи. Съотношението на италианския дълг спрямо брутния вътрешен продукт е на 130%, а Испания и Франция са близо до 100%.

Едно от негативните последствия на слабия растеж е това, че отслабването на доверието може да направи по-предпазливи потенциалните инвеститори както в частния, така и в публичния сектор.

„Мястото за фискални действия очевидно става все по-малко и по-малко, тъй като растежът изглежда много по-слаб, отколкото се очакваше дори и само преди няколко месеца“, посочва на свой ред Наташа Геуалтиг, икономист за Action Economics.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 06:10 | 14.09.22 г.
fallback