Забавянето на турската икономика създава проблеми на Ердоган преди изборите

Турската икономика изпадна в рецесия в края на 2018 г. за пръв път от десет години и се очаква да продължи да се се свива тази година, отправяйки предизвикателство към президента Реджеп Ердоган преди важния изборен тест за неговата управляваща партия и на фона на новото дипломатическо напрежение със САЩ, пише Wall Street Journal.

На фона на нарастващото народно недоволство, предизвикано от повишаването на цените на храните и безработицата, вътрешното търсене и строителството са се свили рязко през четвъртото тримесечие, съобщи в понеделник националната статистическа служба на страната.

Ердоган обеща да донесе по-голям просперитет, когато спечели новия си президентски мандат миналия юни, но влошаването на икономическата картина доведе до спад на подкрепата за неговата Партия на справедливостта и развитието преди местните избори в края на месеца.

Турция

Икономическата картина за Ердоган се усложнява и от спора с Вашингтон заради планираното от Турция закупуване на отбранителни ракетни системи от Русия. Това предизвика сътресения сред инвеститорите и натежа върху турската лира, която е една от най-слабо представящите се валути на страни с нововъзникваща икономика от началото на годината.

“Възстановяването вероятно ще е бавно и неравно“, казва икономистът Джейсън Тувей от компанията Capital Economics, която прогнозира спад на турската икономика с 2,5% тази година.

Правителството, което предвижда умерен ръст на икономиката през 2019 и 2020 г., отбелязва, че периодът на охлаждане е необходим, за да се намали зависимостта на Турция от чуждестранни капитали. Турската централна банка беше похвалена от икономистите за затягането на кредитирането през септември и запазването на лихвените проценти на ниво от 24% в опит да овладее инфлацията, която в момента достига 20%. Икономистите похвалиха и правителството, че е предотвратило екстравагантни разходи преди изборите.

„Най-лошото е зад гърба ни“, каза турският финансов министър Берат Албайрак в понеделник.

Според анализатори обаче турската икономика остава силно уязвима, защото правителството не се е справило с основния проблем, породен от годините на стимулиран от кредити ръст под наблюдението на Ердоган. Турските корпорации са натрупали дългове в чуждестранна валута на обща стойност около 200 млрд. долара.

Въпреки че лирата отчасти се възстанови, след като достигна най-ниското си ниво спрямо долара през август, за турските компании стана трудно и понякога на практика невъзможно да изплатят взетите заеми, когато лирата беше значително по-силна.

Сектори като строителството бяха силно засегнати от спада, като през миналата година секторът е изгубил около една трета от своите три милиона работни места, сочат данни на Тахир Телиоглу, председател на Турската конфедерация на подизпълнителите в строителството.

Правителството инструктира банки, които са добре капитализирани, да поддържат кредитирането, като вземат от собствените си активи. Икономисти отбелязват, че това е позволило на много компании да се задържат на повърхността, но няма да разреши проблема с платежоспособността им в дългосрочен план.

„Частният сектор в Турция никога не е имал толкова много дълг. Счетоводният баланс е в ужасно състояние“, казва Рефет Гуркайнак, преподавател по икономика в университета „Билкент“ в Анкара. „Много по-добре би било да помогнат на компаниите, преди да фалират, отколкото да помагат на банките, след като компаниите обявят спиране на плащанията или банкрут“, допълва той.

Гуркайнак твърди, че положението е сходно с финансовата криза, която разтърси САЩ и Европа преди десет години и накара някои правителства да спасяват редица компании.

Турция има нисък държавен дълг като процент от брутния й вътрешен продукт, но взема кредити при сравнително високи лихви на чуждестранните пазари. Според икономисти, за да намали натрупания корпоративен дълг по систматичен начин, страната трябва да поиска помощ от финансови институции като Международния валутен фонд.

Но по време на предизборен митинг миналия месец Ердоган потвори, че няма намерение да се обръща за помощ към МВФ.

Когато дойде на власт през 2003 г., Турция от две години беше в спасителен план на МВФ, по който получаваше заеми за милиарди долари в замяна на прилагането на рецептата на фонда за фискална и бюджетна строгост.

Макар че според мнозина спасителният план е поставил турската икономика на пътя на стабилния икономически растеж, Ердоган последователно омаловажаваше ролята на фонда, като изтъкваше, че собствените му политики са двигателят за възстановяването на икономиката.

„Когато дойдохме на власт, дългът на Турция беше 23,5 млрд. долара“, каза той пред свои привърженици в югозападния град Денизли на 21 февруари. МВФ „беше прогонен и вашият брат тук стана президент. Сега нямаме дълг към МВФ“, посочи Ердоган.