Русия се възползва от непрозрачните закони за корпоративни регистрации, по-свободната данъчна среда и гъвкавите антикорупционни практики, за да разшири своя икономически отпечатък в някои определени държави в Западна Европа. Това показва доклад на надпартийния американски аналитичен център Center for Strategic and International Studies (CSIS), публикуван в понеделник. Материалът е съвместен проект с българския Център за изследване на демокрацията.
Това е вторият проект от поредицата на CSIS за анализ на действията на Русия в други държави, чието начало бе поставено през октомври 2016 г.
В него фокус се поставя върху три държави – Австрия, Италия и Холандия, наричани „благоприятни“, тъй като техните финансови и политически системи умишлено или не позволяват на Москва да упражнява своето политическо и икономическо влияние, съобщава в. Wall Street Journal.
Руските инвестиции в Австрия почти са се удвоили след кризата с анексирането на полуостров Крим през 2014 г., след която САЩ и Европейският съюз въведоха санкции срещу Русия. Средствата възлизат на над 16% от преките чуждестранни инвестиции в Австрия през 2017 г. спрямо около 8% през 2013 г., показва докладът.
В Италия икономическите връзки с Русия са се развили на фона на застоя в управленските стандарти в Италия и това, че някои водещи политически партии в страната споделят част от възгледите на Кремъл, включително по отношение на евроскептицизма и борбата с миграцията.
Руски компании са осъществили стратегически инвестиции в италианските сектори на енергетиката, телекомуникациите и недвижимите имоти. В същото време италианските банки се нареждат на второ място след швейцарските по отношение на финансовата си експозиция спрямо Русия.
Междувременно Холандия се е превърнала във втория по големина търговски партньор на Москва. Руските активи в кралството са нараснали до 121 млрд. долара през 2017 г. от 49 млрд. долара през 2009 г. В този случай по-голямата част от ръста се е генерирала преди 2014 г. и влизането в сила на санкциите, въпреки че размерът на руските активи в страната остава стабилен през последните години.
Според Хедър Конли, бивш служител на Държавния департамент и автор на доклада, неговата цел не е да порицае Европа или трите държави, а по-скоро да привлече внимание към – по думите ѝ, спешната нужда от по-голямо трансатлантическо сътрудничество при борбата с незаконните финансови потоци.
Това сътрудничество направи крачка назад, след като миналия месец Европейската комисия постави американските територии Пуерто Рико, Гуам, Американска Самоа и Вирджинските острови в списък с юрисдикции със слаби регулации срещу прането на пари и финансирането на тероризма.
„Сочим се с пръсти едни други. Но не предприемаме стъпки заедно“, заяви Конли, която е и вицепрезидент на CSIS. „И двете финансови системи (американската и европейската – бел. ред.) под различни форми са експлоатирани“, допълва тя.
Финансовите потоци, включени в доклада, не са с незаконен характер и не нарушават съществуващите срещу Москва санкции.
„Макар по своята същност да няма нищо незаконно в сътрудничеството между руските и европейските корпоративни интереси, непрекият контрол на Кремъл върху руския бизнес го прави податлив на натиск“, се казва в доклада.
Противоречията около финансовата прозрачност не се ограничават само до Европа. В САЩ неведнъж също е имало трудности при изискването на повече информация за това кой стои зад трансакции с недвижими имоти или корпоративна собственост.
09:08 | 10.09.22 г.