Франция и Италия са в дипломатическа криза, провокирана от последната среща на италианския вицепремиер Луиджи ди Майо с представители на движението на „жълтите жилетки“, пише Bloomberg TV Bulgaria.
Ди Майо изрази подкрепата си към протестиращите във Франция, които се готвят да представят и листа със свои кандидати на изборите за Европейски парламент през май. Действията на италианския вицепремиер бяха последвани от отзоваването на френски посланик в Италия, като Париж обвини Рим в отправянето на словесни атаки "без прецедент след Втората световна война".
Двете визии за Европа
Необичайно е за две от страните основателки на Европейския съюз (ЕС) да имат подобен конфликт. Също така обаче е необичайно и Италия да има правителство, което е толкова открито враждебно настроено срещу блока. Всичко това говори, че зад дипломатическата криза всъщност се крие много по-дълбок разрив в Европа.
Безспорен факт е, че френските и италиански управляващи вече имат много различни виждания за бъдещето на Съюза. Докато френският президент Еманюел Макрон има амбиции за по-задълбочено сътрудничество между страните членки по отношение на външните, военните и икономическите въпроси, то управляващите популисти в Италия – партия „Лига“ на Матео Салвини и „Пет звезди“ на Луиджи ди Майо, се сближават с останалите популистки правителства в Австрия, Полша и Унгария, които са или насърчаващи евроскептичните възгледи, или в открит конфликт с Брюксел.
Избори на хоризонта
Трябва да се има предвид, че двете новоизбрани правителства трябва да осигурят някаква легитимност на контрастиращите си визии, тъй като се задават избори за Европейски парламент.
Париж и Рим вече показаха отчасти какъв ще е привкусът на предстоящата предизборна кампания, в която ще изпъкнат различията, съществуващи в Европа, касаещи основната същност, цел и структура на ЕС.
Различните реформи
Контрастните отношения с ЕС се пренасят и на вътрешнополитическата сцена. Опитът на френския президент да укрепи Европа създаде конфликт с движението на „жълтите жилетки“ в страната, докато усилията на италианското правителство да изпълни обещанията към електората си му създадоха проблеми с Брюксел.
Макрон се опитва да въведе много амбициозна програма от икономически реформи - мярка, която провали не едно правителство в последните десетилетия. Брюксел приветства реформите, но те бяха посрещнати противоречиво във Франция.
В контраст на Париж, италианското правителство възприе обратния подход към икономическата политика. Популисткото правителство реши да изпълни две ключови изборни обещания - т.нар. "Граждански доход" (безусловно базов доход) и пенсионната реформа, въпреки че Италия от десетилетия се сблъсква с икономическа стагнация и увеличаващ се дълг.
Рим и Брюксел бяха в конфликт няколко месеца, касаещ бюджета на страната за 2019 г., който популистите трябваше да преразгледат няколко пъти, за да може той да отговори на критериите на ЕС за фискална устойчивост.
Ще се реши ли спорът?
Френско-италианската криза може да намалее донякъде след европейските избори. Но проблемът ще бъде наистина решен, само ако има промяна в идеологията на някое от двете правителства или ако ЕС може да предложи по-голяма гъвкавост в областта на икономическата политика и по-голяма ефективност в областта на миграцията. За момента нито една от опциите не изглежда постижима в близко бъдеще.