Берлин планира да поеме контрола върху дялове в определени германски стратегически компании, заплашени от чуждестранни инвестиции. Това е пореден удар, насочен към Китай, и отказ от германската либерална доктрина, според която пазарът решава всичко, пише в свой анализ АФП, цитиран от БТА.
"В определени критични случаи и за ограничен период от време държавата би могла сама да придобива дялове от дадена компания", обяви във вторник министърът на икономиката на Германия Петер Алтмайер, който е от близкото обкръжение на канцлера Ангела Меркел.
"Обмисля се създаването на национален механизъм за влизане в капитала на компании", допълни той, бележейки промяна към интервенционистки курс на германските власти, изправени пред засиления апетит на чуждестранни инвеститори, определян като враждебен в технологичния сектор.
Проектът за безпрецедентен щит засяга най-вече цифровата промишленост, изкуствения интелект и компаниите, специализирани в разработките за безпилотни коли.
Берлин обаче не възнамерява да се ограничава с този сектор.
При представянето на основните насоки на германската стратегия в областта на промишленото развитие през следващите 10 години, Алтмайер освен това обяви, че е от "национален интерес" оцеляването на такива колоси, леко олюляващи се, като Siemens, Thyssenkrupp и Deutsche Bank.
Държавна намеса
Тази реторика и създаването на такъв фонд за държавни инвестиции, който позволява дялово участие на държавата, бележи очевиден разрив с германската традиция, която облагодетелстваше по-скоро ненамесата на държавната сила в света на бизнеса.
Такова развитие се вписва в подобна тенденция, очертала се на равнището на Европейския съюз и най-вече по инициативата на Франция.
"Всяка държавна намеса трябва да бъде ограничена само при наложителни случаи", успокои германският министър в отговор на критиките.
Той допълни освен това, че иска да обсъди тази отбранителна стратегия с представители на работодателите, синдикатите и европейските партньори.
Алтмайер освен това защити воденето на политика, която облагодетелства обединенията на европейско равнище, за да бъдат създадени групи, които са в състояние да участват в играта на нога с останалите на международната сцена.
В навечерието на вероятното вето на Европейската комисия на проекта за сливане на подразделенията от железопътния транспорт на германската група Siemens и френската Alstom, поради опасения, че новата компания ще има доминиращо положение, Алтмайер настоя и за реформиране на европейското законодателство, свързано с конкуренцията.
"Нима няма области като авиацията, железопътния транспорт, банките, в които вие трябва да се ръководите по-скоро от световния пазар, отколкото от европейския?", коментира германският министър, очевидно насочвайки въпроса си към блюстителите на конкуренцията в Брюксел.
"Слабият Голиат"
Новата стратегия обаче не се подкрепя единодушно.
"Вместо да се стреми да пресъздаде слаби Голиати, очевидно за битка с Китай, Германия би трябвало да подкрепи по-ловките си Давидовци", коментира икономистът Томазо Дузо от влиятелния изследователски център DIW, определяйки новата германска политика като ретроградна.
"Идеята, че държавата по-добре от пазара познава технологиите, секторите и пазарите на бъдещето е твърде странна", допълва Дузо.
Опозицията, в лицето на председателя на Свободната демократическа партия Кристиан Линднер, който е ревностен защитник на дерегулацията, заклейми на страниците на в. "Ханделсблат" опита за "икономическо планиране", извиквайки спомените за социалистически източногермански режим и за съветския.
Федерацията на германските работодатели в промишления сектор открои "някои интересни предложения", но настоява този фонд да служи по-скоро за офанзивна промишлена политика на страната, а не за отбранителна.
Германската промишлена асоциация освен това се противопоставя на принципа на блокиране на решения на частни германски компании.
Вече над две години Берлин подготвя германските бизнес среди за затягане на санитарния кордон около промишлените перли на страната на фона на китайската заплаха с риск да нарушат основните принципи на неолибералната си политика.
Преди да предложи да поеме финансовата щафета правителство на Ангела Меркел вече прие през декември указ, с който се намалява прага, позволяващ на Берлин да блокира чуждестранни придобивания в някои компании, определяни като стратегически, в сектори като отбраната, телекомуникациите, природния газ, електричеството, водоснабдяването и медиите.
/БТА/
00:09 | 11.09.22 г.