Европейската централна банка трябва да има по-голяма роля в начина, по-който еврозоната се бори с финансовите балони, тъй като инструментите, използвани от националните власти, често не са съгласувани помежду си, заяви един от членовете на борда на ЕЦБ Ив Мерш.
На фона на поддържаните рекордно ниски лихвени проценти от ЕЦБ през последните година рискът от балони при активите нараства. Засега националните власти имат за задача да поддържат финансовата стабилност чрез инструменти като банкови капиталови буфери или правила, ограничаващи кредитирането.
„Най-доброто решение е да интегрираме опасенията за финансовата стабилност в парична политика на европейско ниво – включително възможни корекции с инструменти на национално ниво“, каза Мерш на конференция в Будапеща.
Макар че някои призовават за по-широка власт в еврозоната, чиято задача да е стабилност, Мерш заяви, че това може да засили объркването.
„На национално ниво институционалните архитектури са една бъркотия, а използването на инструменти е „Вавилонска кула“, каза Мерш, който е един от най-дълго служилите членове на управителния съвет на ЕЦБ.
„Съмнявам, че добавянето на още един европейски сложи без ясна представа за това кой какви инструменти управлява и с каква цел ще преодолее проблема“, допълни Мерш. „Моментът не е узрял за операционализиран самостоятелен макропруденциален подход“.
Заради ултраниските от години нива на лихвите между централните банкери гори дебат дали централните банки трябва да имат по-голяма роля в борбата с балоните.
Някои смятат, че друга цел освен поддържането на стабилна инфлация ще натовари политиката с риска ЕЦБ понякога да се изправя пред противоречащи си цели. Други обаче твърдят, че твърде много страни, които имат думата по въпросите за стабилността, може лесно да доведе до политически грешки заради липсата на координация.