Двама от водещите кандидати за поста на председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) дадоха скептична оценка за възможността на институцията да увели лихвените проценти през тази година.
Беноа Кьоре и Франсоа Вилерой дьо Гало заявиха пред Bloomberg в Давос, че ЕЦБ все още прави оценка на икономическото забавяне на еврозоната и вероятното увеличаване на лихвените проценти ще зависи от тази оценка.
Тяхното мнение може да се окаже решаващо, тъй като освен членове на Управителния съвет на банката те сигнализираха и че са готови – ако бъдат помолени, да поемат поста на сегашния председател на ЕЦБ Марио Драги, чийто мандат изтича през октомври.
Изказването им в рамките на Световния икономически форум идва ден, след като ЕЦБ заяви, че рисковете за икономическия растеж на еврозоната са се влошили. Но въпреки оценката банката запази паричната си политика без промяна, включително и плановете за това докога лихвените проценти ще останат без промяна.
„Казваме, че няма да предприемем ход преди да мине лятото. Може да го променим (периодът – бел. ред.), може да го удължим“, посочи Кьоре. „Ако в някакъв момент видим пазарни очаквания, които не са в синхрон с начина, по който виждаме икономиката, то тогава ще трябва да реагираме и ще коригираме своите насоки. И наистина може да се наложи да го направим в някакъв момент“, допълни той.
По думите му все още е прекалено рано да се каже дали лихвените проценти ще бъдат увеличени през 2019 г., тъй като икономистите все още се опитват да разберат „естеството на шока“.
От своя страна Дьо Гало, гуверньор на Френската централна банка, посочи, че прогнозите на ЕЦБ по всяка вероятност ще бъдат понижени още при следващата оценка през март, а затягането на паричната политика ще зависи от това как ще се развият прогнозите.
„Ще зависи от състоянието на икономиката“, заяви Дьо Гало, който допълни, че банката ще продължи да стимулира икономиката, но ще бъде „много прагматична“ при изпълнението.
На въпроса дали би искал да застане наело на ЕЦБ Кьоре отговори лаконично „Кой не би искал?“, но допълни, че това не е решение, което той ще вземе. От своя страна Дьо Гало посочи, че „не зависи от нас, зависи от политическите лидери“, без обаче да изключва себе си като вероятен наследник на Драги.
Следващият председател на банката ще трябва да се справи с премахването на финансовите стимули от времето на кризата, но и евентуално със следващото икономическо отслабване. Данните за икономиката на 19-те страни от еврозоната през последните месеци е разочароваща на фона на по-слабият растеж в Китай и продължаващото търговско напрежение, които заедно натежават върху търсенето. Други централни банки също се готвят да направят крачка назад. Дори Федералният резерв изпрати сигнал за възможно замразяване на лихвените увеличения.
03:08 | 13.09.22 г.