Германската държава е спестила 368 млрд. евро под формата на разходи за лихви от началото на финансовата криза през 2008 г. благодарение на ниските лихвени проценти. Това съответства на повече от 10% от брутния вътрешен продукт, както изчисляват от централната банка на страната (Bundesbank), цитирани от влиятелното местно икономическо издание Handelsblatt.
Само през изминалата година федералното правителство, федералните провинции, общините и социалните органи са спестили 55 млрд. евро.Според Bundesbank еврозоната като цяло е спестила 1,42 трилиона евро от лихви след началото на финансовата криза. Най-големият печеливш след Германия е Франция с икономия от 350 млрд. евро, следвана от Италия с 262 млрд. евро. За анализа си Bundesbank сравнява съответните лихвени проценти на страните от еврозоната през 2007 г., годината преди финансовата криза, със съответните нива в годините до 2018 година. Ако през 2007 г. германската държава трябваше да предложи на инвеститорите средна възвращаемост от 4,2% за свежите пари, оттогава лихвените проценти постепенно спаднаха до 1,5% през 2018 г. Поради този спад на лихвените проценти Берлин трябваше да харчи все по-малко пари за обслужване на дълга.
Ефектът би бил още по-голям, ако федералните и провинциалните правителства не трупаха излишъци, а дългове. Икономистите обаче все по-често предупреждават, че в случай на повишаване на лихвените проценти дългът на страните от еврозоната отново ще се повиши бързо.