Европейската централна банка се готви за нов председател на фона на нерешени икономически и политически предизвикателства, които тегнеха над осемте години управление на Марио Драги.
Икономиката отново се забавя, а националистите из блока предизвикват принципите на европейската интеграция. Затова в състезанието се появява допълнителен слой несигурност, докато ЕЦБ се опитва да се оттегли от стимулите, наложени по време на кризата, които поддържат лихвените проценти на рекордно ниски нива.
Един от рисковете е следващото забавяне да удари преди централните банкери да са имали шанс да затегнат значително паричната политика, коментира Bloomberg.
Това ще остави новия председател с малко амуниции в подкрепа на икономиката и с подстрекатели в Рим, Париж и дори Берлин, които обвиняват централната банка, че нагласят нещата срещу поддръжниците си.
„Трябва да очакваме по-тежки дебати от популистите от двете страни“, казва Холгер Шмединг, главен икономист на Berenberg Bank в Лондон. „Тези обсъжданията ще наберат инерция и ще станат по-остри през следващите месеци, докато се очаква икономиката да се охлади“.
Вероятно ще има и по-широк процес на пазарлъци за други ключови постове. Изборът на следващия ръководител на ЕЦБ е част от голяма промяна, при която ще има нов глава на Европейския съвет, председателстващ срещите на ЕС, нов председател на Европейския парламент, както и нова Европейска комисия и нов неин председател.
Подкрепа, но за кого?
Преди да решат въпроса кой ще замени Драги, вероятно през лятото, европейските лидери ще трябва да насочат блока през парламентарните избори през май.
Това може да засили твърдолинейните политици в Германия, които отдавна искат по-затегната политика и се противопоставят на пакета мерки, които Драги използва, за да управлява еврото по време на дълговата криза.
Или пък може да засили влиянието на италианеца Матео Салвини и неговата съюзничка френския националист Марин льо Пен. Те се противопоставят на ограниченията на валутния съюз и дори са повдигали въпроса дали страните им трябва да останат в еврозоната.
Национални интереси
Националните правителства обаче са ключови, защото те посочват председателя на ЕЦБ и всички лидери на ключови страни членки на еврозоната са чувствителни към идеята да подкрепят популистите. Те ще се консултират с Европейския парламент и с управителния съвет на ЕЦБ, но в крайна сметка финансовите министри ще отправят препоръка и националните лидери ще имат последната дума.
Още на 21 януари се очаква финансовите министри на еврозоната да призоват за номинации за мястото на Петер Прат. Това е назначение от критична важност, тъй като Прат, като главен икономист, следи икономическите прогнози и пише предложенията по паричната политика.
Неговият осемгодишен мандат приключва през май, малко след изборите за Европейски парламент и преди политическата среща на ЕЦБ на 6 юни. Гуверньорът на Ирландската централна банка Филип Лейн се смята за фаворит за поста, отчасти заради академичните му постижения и отчасти защото Ирландия никога не е имала място в борда.
Рекордно ниски лихви
Колкото до позицията на Драги, малко вероятно е финансовите министри да имат официални дебати по темата преди срещата си на 13 юни. Договарянето на номинация може да позволи на държавните лидери да я одобрят на срещата си седмица по-късно.
Броят на длъжностите, които се разиграват, може да отложи избирането на наследник на Драги след юни, което обаче ще изнерви инвеститорите, опитващи се да разберат кога ЕЦБ ще започне да вдига лихвите. Засега централната банка обещава да запази лихвените проценти на сегашните дъна „поне до края на лятото на 2019 г.“.
Цените на пазарите в момента предполагат, че забавящата се икономика няма да позволи на Драги да повиши лихвите, преди да си тръгне, което прави политическите позиции на наследника му още по-важни.
„Състезанието е открито и е възможна изненада“, казва Муджтаба Рахман, управляващ директор на Eurasia Group в Лондон.
05:28 | 13.09.22 г.