Европейският съюз (ЕС) се разпада, а популизмът продължава да расте застрашително, коментира американският икономист и професор по международен бизнес в Университета в Мериленд Питър Мориси в статия за Market Watch.
Един от основните стълбове на ЕС – Европейската икономическа общност (ЕИО), създадена през 1957 г. след договора в Рим между Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Западна Германия, е бил структуриран да премахне търговските бариери, действайки като митнически съюз с антимонополна насоченост, борещ се против картелизацията на националните пазари чрез частни и публични действия, като позволява на работниците и капитала да се движат свободно в неговите предели.
Оттогава тази структура се е превърнала в изключително сложна бюрократическа система, която диктува всякакъв вид миграционни, икономически и социални политики, но не е постигнала онези демократически и финансови цели, необходими за управлението на икономиката на континента.
Свободната търговия винаги изисква жертви, но ЕИО постигна динамичен растеж чрез консолидирането на бизнеса през националните граници. И точно както международните икономически учебници предвиждат, „приливът разлюля всички лодки“.
През последните десетилетия обаче бюрокрацията на ЕС и неговата единна валута не доведоха до желания растеж, смята Мориси.
Професионалистите в големите градове се възползват от глобализацията, но представителите на работническата класа в предградията, по-малките градове и селските общности изнемогват.
Имигрантите разяждат местните култури и създават предпоставки за високи нива на престъпност, а тежките регулации и данъците правят стартирането на бизнес прекалено трудно.
Френският президент Еманюел Макрон се опита да наложи нов данък върху бензина, на фона на и без това скъпите горива в страната. Банкерите от централните части на Париж просто се качват в метрото, но обикновените хора от предградията трябва да разполагат със собствен транспорт, за да стигнат до работа.
Сблъсквайки се с протестите на „жълтите жилетки“, Макрон изнесе лекция за необходимостта от намаляването на въглеродните емисии и припомни, че „когато променяме нещата, ние разклащаме навиците, и хората обикновено не остават щастливи от това“.
Властите в ЕС в момента се справят с контрола на националните правителства, принуждавайки Италия да се придържа към правилата за националния бюджет в еврозоната. Те успяха да накарат Унгария да премахне границата си и да преустанови прилагането на своите национални закони за миграцията, а при Полша издействаха решението за съдебно преструктуриране, макар и само на вътрешно ниво.
В Германия отворената миграционна политика на канцлера Ангела Меркел наложи тежки социални последствия и повиши нивата на престъпността.
Междувременно нейният наследник Анегрет Крамп-Каренбауер вдъхновява страната чрез „социалната пазарна икономика и системата за социално партньорство за обсъждане и уреждане на конфликти“.
Британците все още усещат лудостта около гласуването за Brexit през 2016 г., където Тереза Мей реши да остане на отсрещния бряг. Сега тя не може да получи достатъчно силна подкрепа от парламента, за да прокара сделката, която постигна с Брюксел. Едно излизане с отворен край и съответен преход ще позволи на ЕС да продължи да налага своите търговски политики, наредби и данъци в пределите на Обединеното кралство.
Според Мориси британците трябва да прочетат Декларацията за независимост и да си изберат нов министър-председател - „веднага“.
Евентуалният нов лидер може да информира председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер и всички останали „олигарси“ от управляващата класа в Европа, че на 29 март, датата на която се предвижда Великобритания да напусне ЕС, британското правителство ще обяви едностранно свободна търговия с останалите европейски страни ако ЕС реши да направи същото, разбира се.
Брюксел може да приеме това решение или да го отхвърли – все пак континентът се нуждае от финансовата мощ на Лондон и от пазарите на Великобритания, колкото и обратното.
Ако ЕС се съгласи, Лондон няма да плаща 50 млрд. долара за развод и ще напусне по твърдия начин.
А вероятността финансовият център на Европа да се прехвърли от Лондон към Франкфурт е толкова голяма, колкото и тази Манхатън да стане самостоятелна държава и американските банки да се изместят в Шарлот, например.
Във всеки случай бъдещето е в изкуствения интелект и други подобни технологии, където Великобритания ще напредне значително повече ако е свободна, смята Мориси.
Вероятно Италия и други страни ще последват нейния пример и ще поставят старта на един процес на връщане към първоначалната, макар и по-ограничена мисия – свободната търговия.