Шведската централна банка може би ще проведе най-тежката си среща от 2011 г. насам. Тогава бе последният път, в който банката повиши лихвените проценти и така даде началото на цикъл, който в крайна сметка приключи с въвеждането на кризисни мерки, припомня Bloomberg.
Вътре и извън Riksbank сега има много различни мнения за това как и кога тя трябва да прекрати историческата си програма със стимули. 10 от 24 икономисти, анкетирани от Bloomberg, очакват банката да предприеме първата стъпка още тази седмица, добавяйки четвърт пункт към основната репо лихва, с което тя ще стигне -0,25%. Останалите очакват бордът да изчака още.
Първото повишаване на лихвите в Швеция от седем години би се случило седмица, след като Европейската централна банка обяви края на своята програма за количествено облекчаване, която налива кеш в Европа почти четири години и остави страни като Швеция да се справят с последиците. Именно началото на стимулите от ЕЦБ принуди гуверньора на Riksbank Стефан Ингвес и колегите му да стартират своя собствена програма за изкупуване на облигации и да намалят лихвите под нулата.
Бордът на Riksbank е разединен за това кога трябва да предприемат следващата стъпка, след като прекратиха програмата си за количествено облекчаване в края на миналата година. Но при инфлация около целта от 2% бордът казва, че се чувства уверен, че може да продължи напред преди ЕЦБ и сигнализира, че първото увеличение ще се случи през декември или през февруари.
Моментът да се започне затягане на политиката обаче е труден, особено след като глобалният и местният растеж показват признаци на забавяне на фона на ескалиращата търговска война и все по-лошо представящите се фондови пазари. Федералният резерв в САЩ също стана по-внимателен с увеличенията на лихвите си, а ЕЦБ сигнализира, че няма да повишава лихвите преди средата на следващата година.
За шведските централни банкери повишаването на лихвите в сегашната среда може да се окаже трудно.