Марио Драги избра интересно време, за да сложи край на емблематичната за Европейската централна банка (ЕЦБ) програма за финансови стимули.
Някои от ключовите икономически индикатори на еврозаната – включително публикуваните в петък данни, са в по-лошо състояние от това, в което бяха преди началото на програмата за купуване на облигации на стойност 2,6 трлн. евро. Други отбелязаха едва доловимо подобрение, посочва Bloomberg в свой материал.
И макар управителят на ЕЦБ да може да се похвали с това, че количествените облекчения елиминираха заплахата от дефлация, ценовият натиск продължава да се намира там, където беше в средата на 2015 г., няколко месеца след началото на програмата.
По време на изказване пред репортери в четвъртък, след като стана ясно, че паричният му експеримент приключва, Драги беше попитан дали програмата е била ефективна. Той призна, че все още има време за цялостна оценка, но като цяло е доволен.
„В някои части на този период от време количествените облекчения бяха единственият двигател на възстановяването“, заяви той.
Когато ЕЦБ обяви за първи път през юни, че количествените облекчения ще бъдат прекратени тази година, от банката посочиха, че те ще добавят по 1,9 процентни пункта към брутния вътрешен продукт и инфлацията в периода 2016-2020 г.
Според проучване на Банката за международни разплащания влиянието на програмата отслабва с времето. ЕЦБ също така стана изключително доминантна на финансовите пазари, което се отразява в недостига на дълг в някои части на региона.
Гуверньорът на Германската централна банка Йенс Вайдман – един от най-твърдите критици на мярката, призова другите си колеги от еврозоната по-рано този месец да не губят повече време за нормализиране на политиките. За същото призоваха още гуверньорите на Австрийската и Холандската централна банка Евалд Новотни и Клаас Кнот.
И макар че вече има единодушие за прекратяване на количествените облекчения, ръководството на ЕЦБ свива прогнозите си за 2019 г., посочва, че рисковете се влошават и признава за надвисналите заплахи, включително от протекционизма, италианските публични финанси и и волатилността на финансовите пазари.
„За да оправдае края на нетните покупки, ЕЦБ може да се е наложило да омаловажи настоящите влошени рискове за растежа“, посочва икономистът на Berenberg Флориан Хенсе. „Това че ЕЦБ сложи високо летвата за евентуално обмисляне на удължаването на нетните покупки, както и надвисналите проблеми с недостига на германски облигации, може да са оказали влияние“, заяви още той.
С края на количествените облекчения, но и при една все още запазила се крехкост на икономиката, вниманието се насочва към алтернативните парични мерки. Водеща сред тях е идеята за нови дългосрочни заеми за банките, за която Драги каза, че е била спомената по време на срещата на ръководството на ЕЦБ в четвъртък, но не е била обсъждана „в същина“. По думите му темата ще бъде разгледана на по-късен етап.
22:22 | 13.09.22 г.