Словашкият премиер Петер Пелегрини заяви днес, че относително по-бедните страни членки на ЕС са готови да увеличат приноса си в общия бюджет след излизането на Великобритания, за да запазят на сегашното им равнище финансирането на кохезионната политика и земеделието, предаде Франс прес.
"Смятаме, че ЕС трябва да продължи да подкрепя финансово тези приоритети в същия обем (паричен), в който го прави и днес", заяви Пелегрини в Братислава след края на среща на 15 страни от ЕС, членки на групата "Приятели на кохезията". Той не спомена конкретни цифри, но заяви, че 27-те страни би трябвало да успеят да запълнят липсите след Brexit.
"Не съм съгласен с мнението, че за един по-малък Европейски съюз би бил достатъчен и по-малък бюджет", подчерта премиерът. Той добави, че подобно решение може би е възможно за администрацията, но не и за инвестициите в инфраструктурата и развитието.
"Общите кохезионна и земеделска политика трябва да бъдат опростени, ефективни и достатъчно гъвкави за страните членки", се казва в комюнике на групата "Приятели на кохезията". Според страните "двете политики трябва да бъдат финансирани на равнището на многогодишната финансова рамка за 2014-2020 г.", визирайки проектобюджета на Европейската комисия за периода 2021-2027 година. Целта е да се гарантира предвидимостта и дългосрочното планиране, подчертаха те.
Кохезионната политика има за цел сближаване на икономическите условия в страните от Южна и Източна Европа, които са най-бедните в ЕС, с равнищата в северната и западната част на континента. На 2 май Брюксел предложи 7-процентно съкращение на кохезионните фондове и 5-процентно съкращение на селскостопанските, за да се компенсира загубата на британската вноска.
"Искаме бюджета такъв, какъвто е днес", заяви Пелегрини. "Ако бюджетът трябва да бъде намален, искаме повече гъвкавост" в избора на разходите.
Декларацията беше подписана от България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Кипър, Естония, Гърция, Италия, Литва, Латвия, Малта, Португалия, Словакия и Словения.
/БТА/