Европейската комисия (ЕК) поднови натиска за премахване на регулираните цени на електроенергията като подчерта, че те нарушават баланса на пазара и забавят прехода към чиста енергия. Но въпреки нежеланието за загърбване на тази практика от страна на европейските държави изпълнителното звено на Европейския съюз (ЕС) изготви компромисен вариант въз основа на общоприетата дефиниция за енергийната бедност, съобщава Euractiv.
Като част от законодателния пакет за чиста енергия, внесен през ноември 2016г., ЕК се съгласи постепенно да премахне регулираните цени за енергия,определени под производствените разходи и „да насърчи държавите членки да изготвят план за постепенно премахване на всички регулирани цени“.
Предложеният нов пазарен дизайн за електроенергия „има за цел да гарантира, че цените на доставките са свободно от всякаква публична интервенция и само с надлежно обосновани изключения“ като например подпомагане на най-бедните домакинства.
Мотивите на ЕК са ясни – регулирането на цените може да ограничи развитието на ефективната конкуренция, да обезкуражи инвестициите и появата на нови участници на пазара и в крайна сметка да окаже натиск върху сметките за електроенергия.
В допълнение бързо намаляващите технологични разходи водят до заключението, че все повече потребители могат да редуцират своите сметки за електроенергия с други, алтернативни средства – слънчеви панели, електрически батерии по покривите или чрез енергийно ефективно обновяване на своите домове.
Но тази тема може да бъде и политически експлозивна.
През 2013 г. правителството на България беше принудено да подаде оставка след масови протести срещу сметките за електроенергия. В ЕС 13 държави продължават да регулират цените за електричество, като се оправдават с невъзможността на потребителите да покриват високите сметки и с енергийната бедност.
Със сигурност премахването на регулираните цени няма да бъде лесна задача. Последният път, когато ЕК се опита да се справи с тази тенденция, преди повече от десет години, се изправи пред силна опозиция от държави начело с Франция, които определиха фиксирана цена за всички потребители.
„Регулираните цени за енергия бяха въведени, когато електроенергийната система започна да се организира като монопол“, смята Тома Пелерин-Карлин, оглавяващ енергийния център в Института „Жак Делор“, базиран в Париж.
„А когато имаме монопол, какъвто беше случаят в Европа през 50-те и 60-те години на миналия век, се дава шанс на въпросния монопол да злоупотреби с властта си и да налага по-високи цени на потребителите“, добавя той.
Понастоящем Пелерин-Карлин вижда регулираните цени като начин за облагодетелстване на действащите играчи на енергийния пазар, като чрез тези методи те държат конкурентите си извън пазарните рамки.
„Тези цени са начин за поддържане на статуквото“, твърди експертът, добавяйки, че тези цени потискат инвестициите в сектора, който е започнал дълбока трансформация от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници.
Парадоксът обаче е такъв, че регулираните цени могат да бъдат и негативен подарък за участващите в пазара енергийни компании.
„Когато цените са регулирани под производствените разходи, това означава, че енергийната компания губи пари. И фактът, че регулираните цени във Франция са толкова ниски, е една от причините, поради които дружеството EDF има толкова голям дълг“, смята Пелерин-Карлин.
15:41 | 12.09.22 г.