Първоначално Хауърд Уилкинсън се чувства много удобно в новия си офис. След като работодателят му Danske Bank поглъща Sampo Bank, търговският експерт се прехвърля от Финландия в Естония. В доста ненатрапчив, новопридобит клон.
В Естония по това време (2007 г.) има само двама служители за борба с международното пране на пари. Един от тях работи на непълно работно време. Уилкинсън се чуди с течение на времето как така колегите му, които са един етаж под неговия, успяват да генерират такива високи печалби. С „нетукашни“ инвеститори. Той анализира един от клиентите им. Чуди се на някои несъответствия. Продължава проучването. И накрая открива, че банката му е изпрала невероятните 230 млрд. долара за подозрителни руски клиенти.
Финансовото измерение на измамите е едно на ръка. Това, което прави тази история още по-тревожна, е колко яростно Danske Bank отказва да отговори на доказателствата на Уилкинсън, които той ѝ дава от години. До момента, в който не проблемът се превръща в проблем, а този, който говори за него. Уилкинсън, злонамереният изобличител.
Едва цели пет години, след като Уилкинсън бие алармата, работодателят му Danske Bank съобщи през миналия месец, че повече от 230 млрд. долара са изтекли от Русия и други бивши съветски държави чрез малкия ѝ клон в Естония.
Това е голям скандал за изпиране на пари, който обхваща един от най-суровите субекти на Запада - напрегнатите отношения с Русия. Заложените пари са равни на цялата корпоративна печалба в Русия за една година. Скандалът опетнява репутацията на Дания - страна, която се нарежда сред най-прозрачните в света, и изтри почти половината от пазарната стойност на най-голямата банка на скандинавската държава, която е знаела за проблемите от години, преди те да станат публично достояние. А главният изпълнителен директор бе принуден да подаде оставка.