fallback

Бюджетът на Франция също създава грижи на Брюксел

Откакто Евростат събира данни Франция и Италия никога не са отчитали бюджетен излишък

16:31 | 24.10.18 г. 1

Пазарите реагираха остро на желанието на Италия да харчи повече, но има и други държави, които се противопоставят на европейските фискални правила, пише CNBC.

Франция, втората по големина икономика в Европа, получи писмо от Брюксел миналата седмица, в което има предупреждение относно планираното намаление на дълга през 2019 г., което не отговаря на предварително договореното с Европейския съюз. Испания, Белгия, Португалия и Словения също бяха силно разкритикувани.

В случая с Франция в бюджет 2019 е заложено структурният дефицит (разликата между разходите и приходите) да се понижи с 0,3% при заложени 0,1% за тази година. По-рано обаче Париж се съгласи структурният й дефицит на годишна база да се свие с 0,6%.

Макар че тонът на Брюксел към Париж е по-мек от този към Рим, между двете страни има повече прилики, отколкото различия.

"Френският бюджет за 2019 г. показва, че правителството залага много оптимистични очаквания за приходите за постигане на фискална консолидация и че разходите отново са извън контрол", коментира Даниел Лакале, главен икономист и инвестиционен директор на Tressis Gestion.

Италия също е критикувана, че е заложила много оптимистични икономически прогнози в своя бюджетен план за 2019 г.

"В случая с Франция е много трудно бюджетът да бъде приет от Европейската комисия, защото Франция няма балансиран бюджет от 1974 г. насам и не е изпълнила собствените си цели за дефицита повече от 11 пъти", добави Лакеле.

По данните на Евростат (откакто събира данни за страната от 1978 г.) Франция никога не е регистрирала бюджетен излишък. Италия също досега не е отчитала бюджетен излишък (данните за нея са от 1995 г.).

Според доклад на рейтинговата агенция Moody's, публикуван във вторник, номиналните бюджетни дефицити (действителният дефицит, без да се коригира влиянието на инфлацията) в еврозоната са намалели от 2008 г. насам. Въпреки това "общият дял на задължителните разходи в бюджетите на еврозоната се е увеличил до 76,3% от общите разходи от 74,5% през 2008 г."

„Този ръст се дължи главно на повишаването на разходите за социално осигуряване и помощи, пенсии, образование и здравеопазване“, се посочва още в доклада.

Франция, традиционно смятана за държава на благоденствието, обеща в своя бюджетен план за 2019 г. да реформира начина, по който се изчисляват помощите.

Според Винсънт Ювънс, глобален пазарен стратег в J.P. Morgan Asset Management, ангажиментът към реформи е една от големите разлики между Франция и Италия. Докато правителството във Франция иска да развива и променя някои области, то изпълнителната власт в Рим се отказа от ключовите реформи, които предишното правителство започна, включително на пенсионната система.

"Бюджетните планове на Франция не изглеждат много по-добри от италианските, но докато Париж работи за подобряване на дългосрочния потенциал за растеж на страната, Италия прави точно обратното“, смята Флориан Хенсе, икономист в Berenberg.

Като цяло Франция обеща да намали общия си държавен дълг през 2019 г., макар и с много малко. Дългът на страната ще достигне 98,7% от БВП през 2018 г., като прогнозата е през следващата година да бъде намален с 0,1 процентни пункта до 98,6%.

За сравнение, италианското правителството заяви, че ще намали съотношението на дълга към БВП от 131,2% през 2017 г. до 126,7% през 2021 г.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:03 | 11.09.22 г.
fallback