ЕК: Биоикономиката очертава пътя към зеленото бъдеще на Европа

Европейската комисия (ЕК) обяви своята нова стратегия за развитието на биоикономиката на 11 октомври, търсейки начин да начертае пътя на Европа към едно зелено бъдеще без въглерод. Освен проблемите с намирането на алтернативи на петрола и петролните продукти стратегията разглежда широк набор от предизвикателства, свързани с храната и продоволствената сигурност, пише Euractiv.

Делът на биоикономиката от брутната добавена стойност на Европейския съюз (ЕС) се изчислява на 4,2% и европейските законодатели обръщат все по-голямо внимание на тази тема. 

„Нашата стратегия за биоикономика е насочена към разширяване във всички сфери на обществения живот и икономиката“, заяви Джон Бел, директор по биоикономика в DG Research and Innovation.

Той добави, че основната цел на стратегията не е да създава определена технология или да стимулира иновации, а да реши голям брой циклични проблеми.

Стартирана преди пет години, стратегията за биоикономика на ЕК първоначално е разглеждана като начин да се начертае пътят към следпетролна енергийно независима Европа.

Смисълът на стратегията се е променил и сега устойчивостта е основният фактор, заложен в нея.

„Това, което направихме, беше да преразгледаме нашата стратегия за биоикономика, както и новите приоритети, като стигнахме до извода, че няма да е достатъчно само да търсим варианти на заместване на петрола и петролните продукти“.

Новата стратегия успва да се развива в рамките на  целия агро-продоволствен сектор, който съставлява 75% от цялата биоикономика на ЕС, и две трети от нейната брутна добавена стойност.

„Ясно е, че биоикономиката, ако действаме правилно, може да навлезе в множество аспекти на европейската икономическа действителност“, смята еврокомисарят за селското стопанство и развитието на селските райони Фил Хоган.

Потенциалът на европейската хранително-вкусовата промишленост да се придвижи към една по-устойчива и кръгова биоикономика е неизмерим, смята ЕК.

Цялата хранително-вкусова система вече търпи сериозна трансформация като целта е да доставя качествена и безопасна питателна храна, докато се разширява устойчиво, редуцирайки вредното влияние от енергийния сектор, както върху обработваемите площи, така и върху изменението на климата.

Изчислено е, че около 88 млн. тона храна на стойност 143 млрд. евро се изхвърля годишно в рамките на ЕС, което се равнява на близо 20% от общо произведената храна.

Селскостопанският сектор е увеличил производството си с почти 9 на сто от 2005 г. насам, като е ограничил емисиите на парникови газове с 21% от 1990 г., редуцирайки използването на торове, като все още остава най-големият източник на парникови газове, метан и азотен оксид.

Храните, напитките и селскостопанското производство са основните участници в биоикономиката и имат най-голям дял при брутната добавена стойност в сравнение с другите сектори.

Индустриалната асоциация FoodDrinkEurope заяви, че подкрепя ЕК в насърчаването на кръговата устойчива икономика и поради това приветства актуализирането на стратегията за биоикономика в светлината на скорошните законови промени.

Актуализираната стратегия за биоикономиката поставя като основна цел сигурността на храната, като признава необходимостта от разработване на програма за устойчиви хранителни и земеделски системи, горско стопанство и безвредна биопродукция при кръговата икономика.

Тази програма ще ангажира всички участници в системата на храните и селското стопанство, включително малките и средни предприятия от областта и индустриите, като се фокусира върху внедряването на иновации и решения за устойчиви храни и земеделски системи.

Стратегията ще постави фокус върху хранителните отпадъци, загубите и страничните продукти (включително рециклирането на храните), устойчивостта, необходимостта от производство на питателни храни и увеличаване на производството на аквакултури.

„Това е индустрия на бъдещето“, смята Матийо Фламини, бивш футболен игра, който сега твърдо залага на биоикономиката, съосновател на компанията GFBiochemicals, която произвежда левулинова киселина, която може да се произвежда от растителни продукти и отпадъци.

Според него биотехнологичните компании, които притежават големи обработваеми площи, вече откриват възможности за развиване на своя бизнес във всички сфери на обществения живот и икономиката.