Икономическото самонараняване на Италия

Не трябва да има никакви съмнения – бюджетът, който италианското правителство планира да прокара, е забележителен акт на икономическо самонараняване. А лечението му може да отнеме доста време, коментира колумнистът на BloombergView Фердинандо Джулиано.

Мерките, очертани в четвъртък вечер, противоречат на правилата за разумно управление на дълга, за да се финансират разходите, които няма особено много да подобрят конкурентоспособността на Италия. По-важното е, че така казват на инвеститорите, че популистите държат силната ръка в правителството. Кредитоспособността на Италия реално е тази на управляващите ѝ партии: Лига и Движение „Пет звезди“.

Италианското правителство иска да управлява бюджетен дефицит от 2,4% от брутния вътрешен продукт следващата година спрямо прогнозата за под 2% през 2018 г. Тази промяна гарантира само малка част от финансирането, нужно на разточителното коалиционно правителство между Лига и „Пет звезди“. Но това е и гигантска промяна от дефицита от 0,8%, прогнозиран от предишното правителство през пролетта.

Промените може и да изглеждат незначителни, но те трябва да бъдат поставени в контекст. Публичният дълг на Италия възлиза на над 130% от БВП – най-големият в еврозоната след Гърция. През последните няколко години Италия печели от ултраниските лихвени проценти благодарение на програмата за количествено облекчаване на Европейската централна банка (ЕЦБ). ЕЦБ сега свива нетните покупки, оставяйки правителствата с много по-слаба обезопасителна мрежа. Сега не е моментът за екстравагантни решения.

Темпът на растеж на Италия разказва подобна история. Правителството се радва на фаза на леко разширяване след дълга рецесия. Предпазливите анализатори биха препоръчали сериозно да се свие съотношението на дълга спрямо БВП, да се създаде фискален буфер за следващата рецесия. Икономиката на еврозоната се забавя, което изисква по-внимателно натискане на спирачките. Новата цел за дефицита обаче е твърде висока. Разумен компромис би бил около 1,6%, както първоначално предложи финансовият министър Джовани Триа.

По-лошото е, че допълнителното заемане ще се използва за серия подаръци, които просто ще влошат структурните проблеми на Италия. При по-стабилен план Италия би заемала повече, но за да инвестира повече. Вместо това новото правителство планира да понижи възрастта за пенсиониране на някои работници и сериозно да увеличи най-ниските пенсии.

Това ще направи пенсионната система по-малко устойчива в бъдеще, отменяйки скорошните реформи, които водеха страната към стабилно бъдеще. Тези стъпки не са и особено справедливи. В Италия има огромно разделение на поколенията, което се влоши от финансовата криза. Лигата и „Пет звезди“ ще накарат по-младите работници днес да плащат за подаръците на хората над 60 години.

Този бюджет е ясен сигнал кой управлява правителството. „Пет звезди“ и Лига отстъпиха леко от много обещания, например силното понижение на данъците върху доходите. Макар че ще има известно намаление, то ще бъде само за някои самонаети. Те обаче показаха много голяма твърдост през последните няколко седмици, противопоставяйки се на Триа, който спечели доверието на пазарите.

Триа избра да не подава оставка, следвайки съвета на италианския президент Серджио Матарела. Но дори да остане, силите му сякаш са изчерпани. Неговите червени линии бяха на няколко пъти пресичани от Луиджи ди Майо и Матео Салвини – лидерите на „Пет звезди“ и Лига. Те, а не той, ще решат икономическата политика на Италия.

Те, разбира се, имат демократичен мандат. Но това няма да спре големия отлив на активи от Италия, който започна в петък и все повече ще се влошава. Инвеститорите трябва да решат дали да дадат парите си на страна, където Ди Майо и Салвини всъщност управляват. А това не е вълнуваща перспектива.