Докато Унгария става все по-изолирана политически в ЕС, нейната икономическа интеграция към общността се увеличава. Особено отлични са бизнес отношенията с Германия, където от политическа гледна точка се намират много от главните опоненти на премиера Виктор Орбан. Нито една друга икономика не е по-важна за Унгария от тази на Федералната република, пише в свой анализ германският Frankfurter Allgemeine Zeitung.
В сряда Европейският парламент гласува с мнозинство от две трети да започне правна процедура срещу Унгария, защото страната застрашава основните ценности на ЕС. Дори големи части от консервативната група на ЕНП, в която влиза партията Фридес на Орбан, подкрепиха предложението. В това число и председателят на германската фракция Манфред Вебер, който е и кандидат за бъдещ нов президент на ЕК.
Отхвърлянето на унгарските политици е в явно противоречие с икономическото привличане. Брутният вътрешен продукт (БВП) нарасна с 4% в реално изражение през 2017 г. в сравнение с предходната година. През второто тримесечие на 2018 г. повишението е 4,6%, докато средната стойност за Европейския съюз е само 2,2%. Инвестициите в Унгария се увеличиха с 15%, не на последно място благодарение на чуждестранните компании. Най-важният икономически партньор е Федералната република. Унгария генерира повече от една четвърт от външната си търговия през 2017 г. с Германия, което е ръст от 7,2% на годишна база. Германските преки инвестиции са се увеличили с 1,1 милиарда евро и вече възлизат на около 20 милиарда евро.
Въпреки че Европейският парламент и много национални политици критикуват авторитаризма и липсата на върховенство на закона, привлекателността на Унгария като място за производство остава непроменена. През август германската автомобилна компания BMW обяви, че ще строи първия си завод в Унгария за 1 млрд. евро. Mercedes вече строи своята втора фабрика за подобна сума. Audi също произвежда автомобили и двигатели в Унгария, при това от години.
„Унгарската икономика процъфтява и нашите компании се възползват от това и допринасят за растежа", казва Дирк Вьолфер от Германската търговска камара в Будапеща. Вътрешното търсене ще бъде подсилено от рязко нарастващите реални заплати. Експортните дружества биха се възползвали от сравнително ниски разходи, като например тези за енергията. Увеличението на разходите за труд остава под контрол, тъй като вноските за социално осигуряване на работодателите са намалели от 2016 г. със 7,5 пункта до 19,5%.
Същевременно Унгария има най-ниската корпоративна данъчна ставка в ЕС - 9 на сто. В Германия тя е 15%. За опасенията, изразени от Европейския парламент, Вьолфер казва, че външното възприятие се различава от това в страната. „Ние имаме върховенство на закона. Съдилищата функционират и вземат решения и срещу правителството“. По отношение на ограничаването на свободата на печата, той пояснява, че „нито един журналист не е в затвора. Има много портали, които критикуват Орбан по цял ден и не са затворени“.
Шандор Рихтер, икономист от Унгария към Виенския институт WIIW, гледа на ситуацията по малко по-различен начин. Всички обществени радиопредавания служат „на правителствената пропаганда", критикува той. „Това важи и за частните радио- и телевизионни оператори в ръцете на олигарси, близки до Орбан".
Правната сигурност не съществува, като това е проличало най-ясно при кампании срещу банки, търговски и медийни компании. „Предвидимостта също липсва", казва той.
По думите му обаче много компании не се плашат от това. „Корупцията и липсата на прозрачност са ендемични. Но те не засягат много чужденците, защото те не участват в търговете и са слабо застъпени в сферата на услугите. Новият елит, приятелите на Орбан, се обогатяват в сектора на услугите, където има малко чужда конкуренция", казва Рихтер.
Той припомня, че Унгария се нуждае от ЕС. По-голямата част от търговията и преките инвестиции идват именно от Европа. В същото време трансферите генерират 3 до 4 процента от БВП.
Според изчисленията на Erste Bank Унгария получава средно по 342 евро на жител годишно до 2020 г. - от фондове на ЕС. Само Словакия получава повече. През 2017 г. Брюксел финансира 21% от публичните и 4% от частните инвестиции в Унгария.