Сезонът на бюджетите в Европа вече започна и макар Италия да се намира под светлините на прожекторите, други страни на Стария континент също ще трябва да да се справят със собствените си предизвикателства и да изработят фискалните си планове за идната година.
Всички правителства разполагат с време до 15 октомври да представят своите проектобюджети пред Европейската комисия, която трябва да даде мнението си за това дали те са в съответствие с фискалните правила на блока до края на ноември.
Италианската популистка управляваща коалиция е в центъра на вниманието вече цяло лято заради своите обещания за по-високи разходи и по-ниски данъци, които разтревожиха инвеститорите. В същото време притесненията за огромния дълг на страната се проявиха в масова разпродажба на облигации, тласкайки доходността до нива, които за последно са били наблюдавани по времето на финансовата криза.
В останалата част на Европа френският президент Еманюел Макрон трябваше да промени плановете си заради бавния икономически растеж и забавянето на насочените към бизнеса данъчни облекчения. В Испания пък правителството на малцинството на Социалистическата партия по всяка вероятност ще трябва да се примири с редица компромиси в своя желан бюджет.
Агенция Bloomberg обобщава какви са предизвикателствата пред бюджетите на Франция, Германия, Гърция и Испания в разгара на бюджетния сезон.
Франция: Доходност по 10-годишните държавни ценни книжа (ДЦК), сега – 0,69%, преди година – 0,68%, държавен дълг към края на 2017 г. – 97%
Бюджетни обещания: увеличаване на заетостта посредством данъчни съкращения за бизнеса и служителите, но и таван на пенсиите и някои социални помощи, за да може да се ограничи дефицита
Основни предизвикателства: с бързото изхабяване на блясъка на Макрон ще е трудно французите да бъдат убедени да приемат свиване на така ценените от тях семейни и жилищни помощи. Макрон пропада в социологическите проучвания от избирането си през 2017 г., като през лятото той нямаше време за почивка заради оставката на своя най-популярен министър и скандал, в който беше замесен неговият телохранител.
Компаниите, които някога възприемаха президента като свой герой, сега започват да се съмняват в него, след като правителството му забави въвеждането на очаквани данъчни съкращения. След поредица от стачки тази година има условия за още по-голямо охлаждане на отношенията със синдикатите през 2019 г. заради планове за промяна на пенсионната система и обезщетенията за безработни.