Гърция е изправена пред трудната задача да спечели доверието на финансовия пазар сега след излизането си от спасителните програми, заяви членът на Борда на директорите на Европейската централна банка (ЕЦБ) Беноа Кьоре в интервю за гръцкия вестник Kathimerini.
Гърция излезе от най-голямата спасителна програма в икономическата история на 20 август и ръководителите на ЕЦБ заявиха, че финалът на третата спасителна програма не е краят, а важен етап от дълъг път на възстановяване.
„Не се заблуждавайте, бремето да се спечели доверието на пазарите и вложителите сега се прехвърли изцяло върху гръцкото правителство. Не очаквате, че изграждането на доверие сред инвеститорите ще е по-лесно от убеждаването на институциите“, допълни Кьоре, цитиран от Ройтерс.
Той заяви пред изданието, че ЕЦБ ще продължи да участва в засиленото наблюдение над Гърция след края на спасителните програми, но ще се съсредоточи върху финансовите и макроикономическите проблеми, включително стабилността на финансовия сектор, макроикономическите прогнози и фискалните цели.
Той допълни, че основен политически приоритет за банковия сектор в Гърция трябва да бъде намаляването на бремето на лошите кредити, а при вече съществуващата законодателна рамка трайното прилагане на правилата ще е от ключово значение.
Лошите заеми са най-голямото предизвикателство пред банковия сектор в Гърция. Те възлизат на 95,7 млрд. евро или 43,1% от общите кредити на банките към края на 2017 г.
„Намаляването на лошите заеми със сигурност е на първо място в списъка според нас. Само по-силни и здрави банки могат да осигурят необходимата основа за увеличаване на отпусканите кредити, които да подкрепят икономическия растеж“, отбеляза той.
Кьоре заяви пред изданието, че капиталовата позиция на гръцките банки е станала по-силна по време на спасителната програма и количествено сега е на по-високо ниво, отколкото в други пострадали от кризата страни.
„Но качеството на капитала на гръцките банки е по-ниско, отколкото в други страни в Европа и все още има твърде много лоши кредити като наследство от кризата“, каза Кьоре.
„Гръцките банки разшириха пазарното си финансиране и успешно изместиха части от финансирането си от операции, свързани с паричната политика, към междубанковия репо-пазар. Значителното повишаване на депозитите през летните месеци също помогна“, допълни той.