Брюксел - градът на шпионите

Забравете Виена и Берлин. Друг град е свърталище на шпиони в Европа – Брюксел.

Миналата седмица британските медии съобщиха за подозрения сред официални представители на ЕС, че Великобритания ги е шпионирала, за да получи чувствителна информация относно плановете за Brexit. Но за мнозина в Брюксел шпионирането както на приятели, така и на врагове е просто бизнес, пише Politico.

За някои чуждестранни разузнавателни агенции Брюксел е мишена, защото там се намират централите както на ЕС, така и на НАТО. Според други като някои служби за сигурност в Африка и Близкия изток фокусът е върху големи диаспори, които живеят в Белгия и оказват влияние върху политиката в родината си.

През юни ръководителят на вътрешното разузнаване на Австрия Петер Гридлинг каза пред репортери, че „Брюксел вече изпреварва Виена“ от гледна точка на гъстотата на „т. нар. разузнавателни служби извън ЕС“.

Въпреки че шпионирането винаги е съществувало в Брюксел с нарастването на посолствата в града расте и броят на шпионите.

„Студената война се завърна“, казва бивш високопоставен представител на белгийското разузнаване и допълва, че сега в Брюксел има повече действащи агенти, отколкото в годините преди падането на Берлинската стена.

“Китайци, руснаци, американци и мароканци са силно представени“ в Белгия, казва бившият официален представител, пожелал да остане анонимен. Той допълва, че белгийската служба за сигурност е поискала от някои чуждестранни агенти да напуснат страната в последните години. Дипломати в Брюксел смятат, че са наблюдавани всеки ден.

“Има опасение за значителна дейност на чуждестранното разузнаване“, казва Хауърд Гутман, бивш американски посланик в Белгия.

Офисът на посланика бил претърсван редовно за подслушвателни устройства, а в сградата не се допускало използването на телефони, казва Гутман.

“Те не можеха да припарят до резиденцията..., вътре и вън имаше толкова много хора, че нямаше как да го предотвратим. Просто трябваше да приемем, че през цялото време руснаците и китайците ни подслушват“, отбелязва Гутман и допълва, че се провиквал шеговито „лека нощ“ към тавана в спалнята си, преди да заспи.

Тържество на шпионите

Празненствата по случай националния празник, когато дипломатите посещават посолствата за приеми, са главен повод за разузнавателна дейност, казва Гутман и допълва, че аташетата, които придружавали посланиците при такива поводи, често били разузнавачи под прикритие.

„Заради ЕС и НАТО други страни имат значителни дипломатически и икономически мисии в Брюксел, което ги превръща в свърталище за всички шпионски служби“, казва бивш високопоставен представител на американското разузнаване, пожелал да остане анонимен.

“Освен това Брюксел е град, в който лесно можеш да влезеш или излезеш, което улеснява чувствителните операции“, допълва източникът.

САЩ съвсем не са невинна страна на шпионската сцена в Брюксел. През 2013 г. Der Spiegel съобщи, че документи на Едуард Сноудън показват, че САЩ са извършили електронна операция по подслушване в институции на ЕС в Брюксел и също така са подслушвали дипломатически мисии на ЕС във Вашингтон и ООН.

Две години по-късно германското списание информира, че американските разузнавателни служби са опитали да използват германска апаратура за шпиониране на други правителства, компании и институции, включително Европейската комисия.

ЕК, Европейският съвет, Европейският парламент и НАТО имат собствени агенции за сигурност, които работят за предотвратяване проникването на шпиони в техните сгради и сдобиването с чувствителни документи.

През 2003 г.  подслушвателни устройства бяха открити в сградата „Юстус Липсиус“ на Европейския съвет, а официално разследване на Белгия по-късно хвърли сянката на съмнението върху израелското правителство.

Представителите на службите за сигурност опитват също да внушат на служителите си, че трябва да са внимателни, когато говорят за работа в кафенетата и ресторантите в града.

“Знаем, че има външни сили, сили извън ЕС, които опитват да се сдобият с данни. Нашият общ съвет е да бъдат внимателни на обществени места“, казва високопоставен представител на службата за сигурност на съюза.

Приятелска служба

Докато международните институции опитват да контролират случващото се в сградите им, голяма част от работата на контраразузнаването в града се извършва от Белгийската държавна служба за сигурност.

„Всяка служба има своите хора тук“, казва бившият високопоставен представител на белгийското разузнаване и допълва, че шпионската дейност в Брюксел обхваща области от енергетиката до отбраната и политически въпроси като миграцията.

„Имаме приятелски, неутрални и неприятелски служба“, казва още представителят, като отбелязва, че разузнавачите обикновено работят под прикритието на дипломати и често се представят на Държавната служба за сигурност след пристигането си в Брюксел.

В страна, известна с многобройните си и препокриващи се органи на държавно управление, от координацията между белгийските институции в областта на сигурността и тези на ЕС понякога има какво да се желае, казват експерти.

Когато има „толкова много бариери пред споделянето на информация и обхватът на разследването трябва постоянно да бъде проследяван, как може да очаквате да заловите виновник и да предприемете надлежни действия?“, пита Кенет Ласоен, експерт по белгийско разузнаване в университета в Гент.

Белгийските власти са ограничени и от обхвата на предизвикателствата, пред които са изправени, особено откакто Брюксел се превърна в мишена на ислямистки тероризъм. Държавната служба за сигурност, която има няколко стотин служители, има за задача да противодейства на тероризъм, шпионаж, разпространение на оръжия и организирана престъпност.

„За момента всички служби са съсредоточени върху тероризма“, казва бивш високопоставен представител на белгийското разузнаване. „Имаме проблем със служителите, със средствата, с ресурсите“, допълва източникът. Според него броят на хората в службата трябва поне да бъде удвоен.

„Вниманието върху тероризма не трябва да означава загуба на фокуса върху кибер и класическия шпионаж. Когато не инвестираш в намирането на източници, губиш позицията си в областта на разузнаването, която трудно се възвръща“, отбелязва бившият представител на белгийското разузнаване.