Турция е въвлечена в един от най-големите сривове на валутата в историята на нововъзникващите пазари и няма особена яснота как ще приключи всичко.
Лирата загуби цели 17% от стойността си в петък, като отбеляза най-големия си спад от банковата криза в страната през 2001 г. и отписа над 30%, откакто президентът Реджеп Тайип Ердоган се завърна на поста си с обхватни нови правомощия в края на юни.
Bloomberg илюстрира с три графики натиска, на който е подложена страната.
Заради срива на лирата разходите за търговия с валутата растат. Разликата между курс купува и курс продава, или разликата между цената, на която дилърите са готови да купят и да продадат лирата, надмина нивото в разгара на световната финансова криза през 2008 г. след срива на Lehman Brothers. Тя обаче все още не е достигнала рекордите от 2015 г. Ниската ликвидност говори за дисфункционален пазар.
Слабостта оскъпява изплащането на кредити в чужда валута от турските кредитополучатели. В резултат на това рискът от неизпълнение на задълженията на страната расте, като тласка нагоре разходите, за да се гарантира, че това няма да се случи.
Смята се, че сега Турция е по-вероятно да спре обслужването на дълга си от Гърция, която е оценена с четири степени по-ниско от Moody’s Investor Service. Набрани от Bloomberg данни сочат, че вероятността Турция да спре плащанията по дълга си в идните пет години е 25%.
Тъй като Турция не разполага с местни източници на финансиране, трябва да заема пари от чуждестранни инвеститори, за да обслужва разходите си. Нуждата от средства на страната сега е сходна с тази при азиатската валутна криза в края на 90-те години на миналия век и с дълговата криза в Латинска Америка през 80-те години на миналия век, сочат данни на Goldman Sachs.
02:57 | 09.09.22 г.