В четвъртък германската канцлерка Ангела Меркел предупреди, че бъдещето на Европейския съюз зависи от това дали той може да намери отговори на мигрантския въпрос. Колкото и труден да е обаче, въпросът за миграцията е всъщност само един от елементите на изключително сложното предизвикателство, пред което е изправен ЕС, разделен от много проблеми, появили се през последното десетилетие и изглежда задълбочаващи се, пише в свой анализ в. Гардиън, цитиран от БТА.
Бъдещето на европейския проект зависи не само от това дали ЕС може ефективно да се справи с бежанците в Средиземно море, но и това дали може да намери начин да помири разминаващите се концепции за това какво трябва да представлява Европа.
Европа е разделена географски и политически най-вече от кризите на еврото и бежанците, изострили се отново почти по едно и също време през последните два месеца. По всеки от тези въпроси държавите членки на ЕС образуваха различни коалиции. Например докато Гърция и Италия са срещу Германия по кризата на еврото, сега те са на една и съща позиция с нея в спора за миграцията - въпреки идването на власт на "популистки" партии в двете държави.
Сред суматохата се откроиха три съперничещи си визии. Първата е идеята на Меркел за "конкурентна" Европа. Под нейното лидерство от началото на кризата на еврото през 2010 г. ЕС се превърна още повече в инструмент за налагане на пазарна дисциплина на държавите членки. В името на тази идея за конкурентна Европа по настояване на Германия бе наложена политика на икономии на страните длъжници в еврозоната. С други думи, въпреки че е изразена с проевропейска риторика и включва допълнителна интеграция, в същината си това е една неолиберална визия.
Втората визия е идеята на френския президент Еманюел Макрон за "Европа, която защитава". Макрон предвижда един Европейски съюз, в който ще има повече солидарност между гражданите и между държавите членки. На практика това означава повече преразпределение и споделяне на риска в еврозоната - "трансферен съюз", от който се боят Германия и другите държави кредитори. Това е лявоцентристката визия за Европа - въпреки че във Франция заради структурните реформи, които Макрон осъществи в опит да спечели доверието на Берлин, той самият все повече е възприеман като неолиберал.
Третата визия е идеята на унгарския министър-председател Виктор Орбан за "християнска" Европа на суверенните държави. Неговата визия се появи в отговор на ръководения от Германия опит да бъдат принудени държавите членки на ЕС да приемат задължителни бежански квоти през 2015 г., но се разви в по-широка критика на европейския проект. Орбан се определя като "нелиберален демократ" в противовес на това, което той смята за недемократичния либерализъм на ЕС. Визията му се споделя не само от управляващата в Полша партия "Право и справедливост", но и от крайнодесни партии в други държави членки на ЕС.
И центристите, и популистите виждат, че се води фундаментална борба между либерализма и нелиберализма. Действителността обаче е по-сложна - показва го фактът, че въпреки явните си различия по въпроса за миграцията "либералните" християндемократи на Меркел и "нелибералната" партия Фидес на Орбан продължават да са част от една и съща група в Европейския парламент - дясноцентристката Европейска народна партия. Някъде по средата са баварските християндемократи, начело с германския вътрешен министър Хорст Зеехофер, който заплаши да свали правителството на Меркел, ако тя не се доближи до визията на Орбан.
Въпреки това различията между трите визии са реални. Когато през май в Ахен Макрон получи наградата "Карл Велики", той засили натиска върху Меркел, която не откликна на неговия призив за реформа на еврозоната. "В Германия не може да има вечен фетиш към бюджетния и търговски излишък, защото те се реализират за сметка на другите", каза той. След като го изслуша, Меркел заяви, че ще намерят общ език въпреки различията си. "Това е магията на Европа", каза тя. Орбан обаче незабавно отхвърли като "кошмар" идеята им за по-интегрирана Европа.
Преди две седмици Меркел най-накрая отговори на Макрон и се съгласи на малък "фискален капацитет" на еврозоната, т.е. за бюджет като част от дългоочаквания опит да се рестартират френско-германските отношения като "мотор" на ЕС. Декларацията от Мезеберг обаче бе възприета по-скоро като разочарование - отстъпките, които Меркел направи няма да допринесат много за устойчивостта на единната валута. Дори и тези отстъпки се натъкнаха без изненада на противопоставяне от други държави в Северна Европа, настроени срещу визията на Макрон по-враждебно и от Германия.
Опасността е, че противоречията между трите визии ще направят ЕС все по-дисфункционален, засилвайки критиките срещу него. Миналата седмица новото италианско коалиционно правителство на антисистемното Движение "Пет звезди" и крайнодясната Лига бе толкова разочаровано от липсата на напредък по миграционния въпрос, че отказа да подпише заключителния документ на Европейския съвет. "За нищо не сме се разбрали, докато не се разберем за всичко", заяви италиански служител.
Италия, която сега, също като Гърция преди време, е в центъра както на кризата на еврото, така и на бежанската криза, може да се окаже ключовата колебаеща се държава в сблъсъка на трите визии. Има части от италианското общество, които симпатизират на всяка една от тях. Повечето представители на италианското дясноцентристко пространство, които винаги са подкрепяли европейската интеграция и конкретно еврото като начин за налагане на външна дисциплина на страната, са съгласни с визията на Меркел за конкурентна Европа. Италианските лявоцентристи поддържат визията на Макрон за "Европа, която защитава". В същото време Лигата споделя до голямата степен антимигрантската визия на Орбан.
Всяка от визиите е отговор на възхода на евроскептицизма в различни части от континента и опит за повторно свързване на ЕС с гражданите. Проблемът е, че визиите са несъвместими. Това, което е нужно да се предприеме за намаляване на евроскептицизма в Южна Европа, ще го засили в Северна Европа и обратно. По същия начин това, което ще намали евроскептицизма в Източна Европа, ще го увеличи в Западна Европа и обратното. Въпросът е дали има изход от тази патова ситуация.