Педро Санчес - дръзкият политик, който улови шанса си

Преди две години кариерата на Педро Санчес бе в упадък. Той тъкмо бе довел испанската Социалистическа партия до втората съкрушителна изборна загуба и нов рекордно нисък брой места в парламента. Партията му го отстрани от власт с преврат, разказва кореспондентът на Financial Times в Испания Майкъл Стотард. Санчес се изправи пред страната на пресконференция и почти през сълзи заяви, че се оттегля и като член на парламента. „За някой като мен, който обича политиката... това е болезнено решение“, каза тогава той.

Малцина биха предположили тогава, че тази седмица той ще смаже всичките си политически съперници и ще стане седмият министър-председател на Испания в демократичната ѝ история. Той бе привикан от крал Филипе IV в четвъртък, за да положи клетва с новия си кабинет, който е едновременно социално прогресивен, твърдо проевропейски и с жени на 11 от 17-е поста.

Пътят между тези два момента не бе кратък, но започна с един дързък ход. След като бе отстранен като лидер на социалистите през 2016 г., Санчес напусна депутатското си място. Но не напусна политиката. Той замина на 8-месечна обиколка на Испания със скромното си Peugeot 407. Каза, че иска да се „вслуша в онези, които не са били чути, в обикновените членове и в левите гласоподаватели“.

Обиколката се превърна в забележителен успех и затвърди репутацията му на дързък и упорит политик. В първичните избори за лидер на партията миналата година, на които можеха да гласуват 190 хил. души, той лесно победи съперниците си – същите онези, които го отстраниха. Той представи себе си като крайноляв кандидат, който е срещу статуквото и иска да възстанови душата на партията. С един удар се превърна в безспорния крал на испанските социалисти.

Това обаче го приближи съвсем малко до поста премиер, тъй като националната подкрепа за партията бе все още слаба, а социологическите проучвания непрекъснато го поставят на второ или трето място.

„Познавам Санчес от години и той винаги е бил абсолютно убеден, че един ден ще бъде министър-председател“, казва негов съюзник от социалистите за изданието. „Но ако трябва да бъда честен, не бяха много тези, които споделяха мнението му... Нямаше нито едно проучване, което да показва, че може да спечели избори, затова не таяхме големи надежди“.

Възможността почука на вратата му преди две седмици, когато членовете на управляващата дясноцентристка Народна партия бяха признати за виновни по дълго корупционно дело. Докато останалите партии продължаваха да обмислят опциите си заради присъдата, Санчес улови шанса. Той внесе вот на недоверие срещу правителството часове след присъдата.

Той заяви, че Испания трябва да „възстанови достойнството на нашата демокрация“, но и това беше доста смела игра. Санчес има само 84 места в 350-членния парламент и все още се представяше слабо в националните допитвания. Но внасяйки вота, той принуди останалите партии или да гласуват в подкрепа на Народната партия, обвинена в корупция, или да му дадат властта. Те неохотно се съгласиха на втория вариант. Андони Ортузар, председател на Баската националистическа партия, заяви, че гласуват „не да издигнат Санчес на власт, а за да свалят Рахой“. Резултатът е един и същ. Сега Санчес пое управлението.

Роден в Мадрид през 1972 г., той учи икономически и бизнес науки в университета Complutense в столицата. Става магистър от Free University в Брюксел, преди да започне работа в Европейския парламент, където усъвършенства френския и английския си език. Присъединява се към социалистите през 1993 г. и през 1999 г. става началник-кабинет на Върховния представител на ООН в Босна по време на конфликта в Косово. След това за кратко е бизнес консултант, а после – градски съветник на Мадрид от 2004 до 2009 г., след което става депутат.

Критиците на Санчес казват, че е той е циничен политик без ясна идеология. Като лидер на Социалистите през 2015 г., той подписва споразумение с дясноцентристката партия Сиудаданос (Гражданите), за да се опита да получи властта. През 2017 г. се завръща като лидер на партията с крайнолявата си позиция. Тази седмица той получи управлението с помощта на крайнолевите Подемос. Но представи центристки кабинет, пълен с умерени технократи като бившия ръководител на Европейския парламент Жозеп Борел и генералния директор по бюджета на Европейската комисия Надя Калвино.

„Първо видяхме Санчес либерала, после имахме Санчес левия радикал, сега – Санчес умерения“, коментира Хосе Игнасио Торебланка, политолог и ръководител на отдела за анализи в El Pais. “Това е поредният идеологически завой на Санчес“.

Центристкият кабинет, представен тази седмица, разгневи лидера на Подемос Пабло Иглесиас, който подкрепи вота миналата седмица и сега се чувства предаден: „Отне му 24 часа да забрави кой го направи министър-председател“.

Поел властта толкова внезапно и с толкова малко парламентарно мнозинство, опасностите дебнат Санчес на всеки ъгъл – а конкурентите му искат да видят как се проваля. Повечето анализатори са съгласни, че независимо какви са потенциалните проблеми събитията тази седмица представляват огромна победа за Санчес след години на трудности – не само в краткосрочен план, но и с перспектива за следващите избори, на които се надява да получи абсолютно мнозинство.

„Да е на власт може да му даде известно доверие и авторитет на следващите избори, които му липсваха на предишните“, казва Франсиско Камас, анализатор в Metroscopia, една от водещите социологически компании в Испания. „Това бе една огромна историческа седмица за Санчес“.