Загуби за над 500 млн. евро търпи България заради фалшиви стоки

Най-потърпевш от фалшифициране на стоки и продукти е фармацевтичният сектор

Годишни загуби за 552 млн. евро (1,1 млрд. лв.) бележи България от фалшифициране на стоки от 13* икономически отрасъла. Това сочи ново изследване, изготвено от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и обхващащ целия Европейски съюз.

На глава на населението това означава, че се губят по 77 евро, или 150 лв, годишно, както и близо 17 хил. работни места. Причината за по-слабата заетост е, че законните производители произвеждат по-малко, отколкото биха произвеждали при липсата на фалшифицирани продукти и заради това наемат по-малко работници .

Според доклада поради наличието на фалшиви стоки 13-те отрасъла в България губят 19,8% от директни продажби годишно.

Данните сочат, че секторът, който е най-потърпевш от фалшиви стоки и продукти, е фармацевтичният. От фалшифициране на лекарства са били изгубени 519 млн. лв., което е около половината от общата сума за всички сектори. Като цяло за сектора това представляват изгубени годишни продажби от 25,4%.

На второ място, макар и с над три пъти по-малка сума, са облеклата – с годишни загуби за 163 млн. лв. или 14,3% от продажбите на година. Малко след това са козметичните средства, където сумата възлиза на 130 млн. лв.

В топ 5 са още виното и спиртните напитки със загуби за 129 млн. лв. и игрите – с 29 млн. лв.

Като дял от сумите, с които Европейският съюз се лишава всяка година заради фалшифициране, на България се приписва сравнително малък процент. Общо в ЕС се губят цели 60 млрд. евро от наличието на фалшиви стоки и продукти в 13-те сектора, а това се равнява на 7,5% от продажбите в тях. Натрупаните загуби възлизат на 116 евро на глава на населението в ЕС годишно, а нереализираните работни места – 434 хиляди.

За разлика от България обаче секторът, който губи най-голяма сума годишно, е облеклата - 23,25 млн. евро. На второ място, макар и с доста по-малка сума, са лекарствата - почти 16 млн. евро, а на трето - козметичните средства с 5,8 млн. евро. Топ пет се допълва от смартфоните с 4,2 млн. евро и вино и спиртните напитки с 2,7 млн. евро.