Европейската централна банка (ЕЦБ) обвини днес Латвия пред най-висшия европейски съд, че незаконно е отстранила централния си банкер по-рано тази година, предаде Ройтерс, цитиран от БТА. ЕЦБ настоя поне част от прамовощията му да бъдат върнати.
В безпрецедентен за ЕЦБ случай шефът на латвийската централна банка Илмар Римшевич бе задържан през февруари по обвинения в корупция и му бе забранено да работи като централен банкер, което пък го лиши от възможност да участва в заседанията на ЕЦБ, включително при взимането на решенията за лихвите. Илмар Римшевич отхвърля обвиненията.
При първото изслушване в Съда на Европейския съюз ЕЦБ настоя, че отсъствието на Римшевич поражда риск от подкопаване на репутацията на банката, може да се отрази на нейната независимост и заплаши да спре процеса на взимане на решения, тъй като една от страните членки на ЕЦБ е без вот.
Институцията настоя също така, че Римшевич все още формално е член на управителния съвет, тъй като не е осъден за някакво престъпление, а само той може да посочи заместник, но това е невъзможно, тъй като не му се разрешава да работи.
Европейският регулатор поиска от съда да възстанови неговите правомощия на централен банкер във връзка със задълженията му към ЕЦБ, включително решенията за паричната политика и надзора на банките с евентуални изключения при надзора, свързан с Латвия.
По-рано тази година 52-годишният Римшевич бе арестуван по подозрение в корупция. Разследващите смятат, че той е искал и получавал подкупи за най-малко 100 000 евро. Банкерът бе освободен под гаранция. Не му се разрешава да напуска Латвия, достъпът до секретни материали му е отнет, въпреки че няма внесени официални обвинения срещу него, а разследването е в начален етап. Той е внесъл жалба в Съда на ЕС срещу Латвия.
Адвокатите на Латвия заявиха, че заместник-управителят на латвийската централна банка Зоя Размуша е изпълняващ длъжността гуверньор и вече е посещавала заседания на ЕЦБ като наблюдател преди задържането на централния банкер, така че не трябва да има проблем.
ЕЦБ обаче отхвърли този аргумент, като отбеляза, че националното законодателство не може да се налага над европейското по въпроса за членството в управителния съвет.