Европейският съюз (ЕС) се намира в състояние на несигурност през последните две години. Невероятното единство, което 27-те страни членки, без Великобритания, показват след гласуването за Brexit, беше постигнато до голяма степен отлагайки взимането на трудни решения за бъдещето на блока. Важните въпроси, свързани с наследството на различните кризи, които удариха ЕС през последното десетилетие, останаха нерешени, посочва вестник Wall Street Journal в свой материал.
Едно от предизвикателствата, което вече не може да бъде избягвано, е необходимостта да се договори нов дългосрочен бюджет. Предложената обща сума от 1,3 трлн. евро, обявена от Европейската комисия (ЕК) миналата седмица, постави началото на това, което се очаква да бъде кървава политическа битка за оформянето на европейското бъдеще след Brexit.
ЕК представи проекта си като възможност за модернизирането на европейския бюджет. Малцина биха оспорили тази нужда. В продължение на десетилетия голяма част от финансите на блока отиваха за компенсирането на две големи групи за това, че отвориха пазарите си за паневропейска конкуренция. Едните са фермерите, които получаваха щедри субсидии от Единната европейска земеделска политика, а другите са по-бедните страни от блока, получаващи средства от кохезионните фондове.
От дълго време обаче е очевидно, че това са зле похарчени пари. Голяма част от средствата за земеделие отиваха при фермерите в богатите страни, а не при по-бедните, докато кохезионните фондове се превърнаха в „гърненце с мед“ за корупционни практики.
С новия си проектобюджет Брюксел възнамерява да замрази Единната европейска земеделска политика и кохезионните фондове, така че техният дял от бюджета да намалее през идните седем години. Методът за разпределение на кохезионните фондове също ще бъде реформиран, така че да взима предвид в по-голяма степен фактори като безработица, а не просто неравенството в благосъстоянието, което би трябвало да означава повече пари за засегнатите от кризата страни в Южна Европа.
Планът предвижда и повече средства да бъдат отделени за изследователска дейност и иновации, граничен контрол и отбрана. Също така, макар и в ембрионална фаза, налице е и стабилизационният фонд на еврозоната. Но най-грабващо е предложението за удържане на европейско финансиране от страни, за които се смята, че имат недостиг на върховенство на закона.
Въпреки това Брюксел вече е изправен пред значителна опозиция от всички краища на ЕС. Споменатите суми може и да са малки на общия фон – 1,11% от брутния национален доход на ЕС и едва 109 млрд. евро нови поети задължения, но планът на Брюксел показва всеки един голям проблем в Европа.
Холандия и нейните северни съюзници определиха проектобюджета като неприемлив, тъй като комисията е игнорирала искането им за ограничаването му до нивата отпреди Brexit, които са в размер на 1% от брутния национален доход, като вместо това им се налага и увеличение на дължимите вноски. Френски и ирландски министри пък разкритикуваха съкращенията на фермерските субсидии. Полша заяви, че отпускането на кохезионни фондове спрямо социалните фактори награждава правителствата за лошите им структурни политики.
Предложението на комисията е опит да се тласне Европейският съюз в една „по-федерална“ посока по начини, които ще накарат някои страни членки да се почувстват неудобно. Така например механизмът за върховенството на закона в сегашния му вариант, ще даде на комисията широка свобода на действие за определянето на липсите по този показател, лишавайки от право на вето отделни държави членки. Според Варшава всеки подобен механизъм трябва да се основава на обективни критерии и да бъде съблюдаван от правосъдни органи.
Други посочват предложението да се увеличи размерът на европейските погранични сили от 1200 души до 10 000. Също така създаването на практика на нов орган за бюджета на еврозоната – стабилизационния фонд, финансиран от преки данъци, несъмнено ще се възприеме като това, което е – малка промяна, водеща до големи последици.
Брюксел обаче вярва, че може не само да се справи с тези трудни предизвикателства, но и да постигне разбирателство преди срещата на върха на ЕС в Румъния през май 2019 г. Комисията ще се опита да постигне това с два аргумента – приемането на обща позиция за бюджета отрано е необходима, тъй като това ще изпрати сигнал за единство на съюза на фона на Brexit, както и защото това е добре да стане преди европейските избори през юни 2019 г., които се очаква да доведат до силна подкрепа за евроскептичните партии.
Всичко това обаче може да се окаже самозалъгване. Все пак, естеството на всички бюджети е, че те се разглеждат от гледната точка на печелившите и губещите.
07:10 | 07.09.22 г.