Горещите въпроси около новия бюджет на ЕС в различни точки на Европа

Наказва ли Европейската комисия "недисциплинираните" държави от Централна Европа и иска ли да пренасочи пари от страните в Централна и Източна Европа към южните държави-членки? Това са най-често задаваните въпроси в експертните среди след представянето на проекта за дългогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода 2021-2027 година. 

Проектът на европейския бюджет за периода 2021 - 2027 година беше представен в Брюксел пред Европейския парламент. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и ресорният еврокомисар Гюнтер Йотингер го определиха като "прагматичен и модерен", а въпреки излизането на Великобритания новият 7-годишен финансов план е по-голям от настоящия.

Още първите реакции в Европа обаче показаха, че необходимото единодушие за приемането му ще бъде постигнато изключително трудно. Дългосрочната бюджетна рамка ще бъде факт само ако бъде приета с гласовете на всички страни-членки на Евросъюза и подкрепена от Европарламента. 

Макар полското правителство засега да реагира сдържано на предложението спазването на върховенството на закона да се обвърже с кохезионната политика, реакцията на експертите е доста по-крайна. Томаш Грос от Института "Собиески" е категоричен, че полското правителство ще се противопостави на това предложение и ще се опита да го блокира. По думите му възможността кохезионните фондове да бъдат обвързани с квотите за прием на бежанци никак не е добра новина за страните от Централна Европа.

"Много е трудно да се обясни защо политиките по икономическо сближаване трябва да бъдат обвързани с миграционните квоти – най-малкото, защото в многогодишната финансова рамка ние имаме специално заделени пари за посрещане на предизвикателствата с бежанците. Освен това не виждам защо трябва да търсим връзка между кохезионната политика и връщането на нелегално пребиваващите мигранти”, посочи той пред БНР.

Томаш Грос тълкува новия механизъм като "опит на някои политици и на Европейската комисия да пренасочат европейски фондове от източната част на Европа към южната и държави като Гърция, Италия, Испания и в известна степен Франция.

"Целта им е да пренасочат парите към еврозоната и най-вече към държавите, в които кризата създаде много икономически проблеми. Трябва обаче да се има предвид, че европейският бюджет е на всички държави, а кохезионната политика е насочена към всички, не само към страните от еврозоната”, каза Грос.

Според Робин Хугенот-Ноел от Центъра за Европейска политика в Брюксел не е добра идея да се обвърза върховенството на закона с кохезионната политика, чиито цели са съвсем други.

"Върховенството на закона трябва да бъде уважавано и е част от европейския договор и като цяло от европейската идея. Това е нещо, около което всички са се обединили. Принципно в законодателството могат да се намерят текстове, в които се корени възможността да се обвърже незачитането на върховенството на закона с икономически санкции. Съвсем друг въпрос е как това да се случи. Не е добра идея да се обвърза върховенството на закона с кохезионната политика. Тя подпомага развиването на проекти в държавите, но също така е основана на споделената отговорност и споделените ресурси”, посочи Робин Хугенот-Ноел.

Намаляването на средствата за кохезионна политика не изпраща непременно правилното послание и няма да реши проблема с популизма, който се шири на континента, опасяват се в Холандия. Предложеният нов бюджет преориентира цялата политика на Европейската комисия, допълва Мариела Ди Чомо, която живее в Холандия и прави анализи за Европейския център за управление на политиките на развитие.

"Бюджетът, който Комисията предложи, представя много интересно изместване на приоритетите и целите, към които се стреми Брюксел. Виждаме, че са увеличени парите за развитието на единния пазар, за цифровизацията и разбира се - за сигурност и отбрана. В същото време се намаляват средствата за земеделие и кохезия, което означава, че Комисията отчита по-малка необходимост от традиционни схеми за подпомагане, каквито са фондовете за селско стопанство и за кохезия. Отново искам да подчертая, че не само отделените средства, но и делът им от общия европейски бюджет доказват, че миграцията и опазването на външните граници са станали изключително важен приоритет. Има опасения, че нестабилността, сигурността и геополитическата обстановка са дали причина на Европейската комисия да увеличи парите за сигурност и отбрана, но не е ясно как точно ще използва тези средства на практика. По някакъв начин това ще подпомогне развитието, но ние със сигурност трябва да дефинираме как този огромен ресурс ще бъде използван”, коментира Мариела Ди Чомо.

Страните от Централна Европа не се противопоставят на новите приоритети в сферата на отбраната и сигурността, но разглеждат промените в правилата за кохезионна политика като "наказание", отбеляза Томаш Грос.

"Върховенството на закона не е цел на кохезионната политика, дори ако погледнем в европейския договор. Ако някой се опитва да постави това обстоятелство като фактор за получаване на средствата за сближаване, това е срещу правилата. Спокойно може да кажем, че такова обстоятелство е нарушаване на върховенството на закона", допълни той.

"Наказание" е твърде силна дума. Направен е опит бюджетът да бъде балансиран, смята Робин Хугенот-Ноел.

"Освен това има редица инструменти, които трябва да помогнат на страните от периферията да сближат икономиките си с тези от еврозоната. Това е обстоятелство, около което отдавна има разбирателство между страните и което е записано в редица европейски документи. Мисля, че има някаква стъпка към пребалансирането на бюджета от източните към южните държави, но не смятам, че новият механизъм за върховенството на закона трябва да се счита за някакъв вид наказание. А и в някои държави трябва да се работи още за справянето с проблемите около спазването на върховенството на закона", отбеляза Робин Хугенот-Ноел.