През последните години броят на възрастните хора в ЕС, които са в риск от бедност и социално изключване намалява, но все още 17,3 млн. души на възраст над 65 години (18,2%) са в тази ситуация. Това показва последният доклад относно адекватното заплащане за пенсионерите в общността, представен от Европейската комисия.
Данните показват, че рискът се задълбочава с годините – европейците на възраст над 75 години например са в по-тежка ситуация, защото нуждите им нарастват с годините и съответно стойността на пенсиите им намаляват.
Жените в ЕС получават със средно 37% по-ниски пенсии от мъжете, което също е фактор за изпадане в рискова ситуация.
В последното десетилетие възрастните хора в риск от бедност намаляват с 1,9 млн., на фона на все повече работещи пенсионери – с 4,1 млн. повече само в последните три години, става ясно от публикуваните данни.
В последните години страните от общността работят за подобряване на адекваността на пенсиите, за да бъде подобрено качеството на живота, но са нужни още усилия, отбелязват от Брюксел. Страните например трябва да направят стъпки за намаляване на неравенството между половете по отношение на размера на пенсиите, давайки равни възможности пред мъжете и жените в работоспособна възраст, както и покривайки майчинството.
Каква е ситуацията в България?
Българската пенсионна система е подложена на съществени реформи, сред които повишаване на възрастта за пенсиониране и по отношение на правилата за финансиране на системата, посочват от Брюксел. Увеличаването на възрастта за пенсиониране ще бъде фактор за подобряване на ситуацията, но адекватността на размера на пенсиите в България все още е голямо предизвикателство.
Анализите показват и значителна разлика между размера на пенсиите на мъжете и на жените.
През 2016 година Националният осигурителен институт (НОИ) изплаща пенсии на средно 2,18 млн. пенсионери месечно. Разходите за изплащането на пенсиите са били в размер на 10,18 млрд. лева, от които около 5 млрд. лева са субсидия от държавния бюджет.
В доклада се отбелязва още и структурата на пенсионната система с трите стълба, както и много дискутираното предложение за възможността за прехвърляне на средства от фондовете на втория стълб. Оценката на ЕК е, че по този начин може да се отслаби доверието в частните пенсионни фондове. Това ще доведе до липса на опит в управлението на активите в частните фондове и високи такси за управлението на средствата.
Размерът на пенсиите е много коментирана тема в политическите дебати и през 2017 година правителството на два пъти предприе стъпки за повишаването на минималната пенсия – от 161,38 лева на 200 лева.
По данни на ЕК 12% от пенсионерите през 2016 година живеят с по-малко от 50% от средния доход, тоест „изключително бедно“, като жените са два пъти по-засегнати от мъжете.
Не само адекватността на размера на пенсиите е притеснителен. По данни на ЕК през 2015 година очакваната продължителност на живота сред 65-годишните българи е най-малка в целия Европейски съюз – 16 години. За мъжете тя е 14 години, а за жените – 17,6 години.
Като цяло пенсионерите в България нямат сериозни проблеми по отношение на достъпа до здравни услуги – тяхното лечение се поема от държавата. Достъпът до здравни и социални услуги обаче е затруднен в отдалечените райони, в които преобладаващото население е от възрастни хора.
14:30 | 08.09.22 г.