Гърция се нуждае от ново споразумение с кредиторите си от еврозоната, след като приключи последната ѝ спасителна програма на 20 август. Това е необходимо, за да се гарантира, че реформите в страната ще продължат да се прилагат, а бюджетната дисциплина е спазена. Това посочва европейският комисар по икономическите въпроси Пиер Московиси в изявление пред Peterson Institute of International Affairs във Вашингтон.
Гърция е взела назаем над 200 млрд. евро от правителствата на еврозоната в рамките на три поредни спасителни програми от 2010 г. насам, като някои от заемодателите се притесняват дали Атина ще изплати дълговете си в рамките на следващите десетилетия, или ще измени вече приложени реформи, създавайки си отново проблеми.
„Ще трябва да договорим следпрограмно споразумение, което подкрепя продължаващото прилагане на приетите реформи през идните години, както и прилагането на твърди фискални политики – което обаче няма да е прикрита нова програма“, посочва Московиси в подготвената си реч.
След като приключи спасителната си програма това лято, Гърция ще получи пълен суверенитет по отношение на изготвянето на фискалната си политика и ще бъде обект на значително по-малко детайлен контрол от страна на кредиторите си, наречен следпрограмно наблюдение.
Но много от страните в еврозоната са притеснени, че това няма да е достатъчно, особено като се има предвид, че отмяната на официалния контрол на еврозоната ще бъде ключово политическо постижение за лявото правителство на премиера Алексис Ципрас.
За да се гарантира, че Атина няма да се отклони от пътя на реформите през идните години, нейните кредитори обмислят допълнителни облекчения на дълга, размерът на които по всяка вероятност ще бъде свързано с темпото на икономически растеж на страната.
Това от своя страна може да доведе до допълнителни условия или някаква форма на икономически контрол от страна на еврозоната в продължение на няколко години.
06:43 | 09.09.22 г.