В Швейцария също има бедни хора и те са изправени пред двоен проблем

Жулиет и Пиер прекарвали приятна ваканция, когато се случила драмата. Пиер починал, тласкайки цялото семейство към порочния кръг на финансовата нестабилност. Жулиет, която не разполагала със спестени пари, не била в състояние да плаща наема си, а децата й не получили стипендия за обучение, пише френското икономическо издание Les Echos.

Заплахата за изгонване от жилището бързо се появила в пощенската й кутия. Жулиет била принудена да почука на вратата на благотворителната организация Caritas.

Лоранс живее в Нюшател. Дълго време животът за нея е „финансово безгрижие, Mercedes и Louis Vuitton”. Загуба на работата, безработица, край на правата... Днес Лоранс трябва да живее с 2 хил. франка на месец в страна, където разходите за живот са сред най-високите в света, а минималната брутна заплата е около 4 хил. франка на месец (3400 евро) за 42-часова работна седмица.

Финансовите затруднения за Лоранс се натрупват и водят до фалит. На 61-годишна възраст тя очаква да получи пенсията си, „за да се почувства по-добре и да може най-сетне да излезе от статута си на изключена от обществения живот“.

На 21 години Ноеми е майка на две момичета на пет години и на четири месеца. Тя работи в млечната индустрия, а приятелят й е хлебар. Двамата имат нетен общ доход от 7 хил. франка. След като платят наема, здравните си застраховки, данъците и транспортните си разходи, в края на месеца не им остава почти нищо. „Не се смятаме за бедни, но и не печелим достатъчно, за да живеем в страна на богаташи“, казва Ноеми.

Юбер е разведен мъж с деца, който живее във Веве, един от градовете на Швейцарската ривиера близо до Женевското езеро. Той работи като шофьор и печели нетна заплата от 5100 франка. След като извади разходите за храна и за други основни нужди, той трябва да затяга коланите. „Сега сме 19-о число от месеца, а ми остават 30 франка. Живея в затвор без решетки. Поисках социални помощи, но ми казаха, че печеля твърде много. Системата сериозно куца“, казва Юбер.

Над 7% от населението

Жулиет, Лоранс, Ноеми, Юбер...Все повече хора в Швейцария живеят като отритнати от обществото. Според официалната статистика през 2015 г. 570 хил. души в страната са живели под прага на бедността, или 7% от населението. Техният брой постоянно расте – с половин пункт повече само между 2014 и 2015 г. През 2015 г. прагът на бедността е бил средно 2239 франка на месец за един човек и 3984 франка на месец за домакинства с двама възрастни и две деца под 14-годишна възраст.

Тези данни обаче са само върхът на айсберга на бедността в смятания за проспериращ швейцарски океан. 14% от швейцарците са застрашени да изпаднат в бедност. Един на всеки четирима швейцарци, участвали в неотдавнашно допитване, твърди, че няма нито един франк в джоба си в края на месеца. 37% от швейцарците нямат възможност да спестяват. Други затъват в дългове (през 2013 г. 18% от гражданите на страната са имали закъснели плащания) или са принудени да се обърнат към социални служби или благотворителни организации. В социалната служба в Швейцария броят на внесените молби се е удвоил за десет години.

„Работещи бедни“

Несъмнено най-учудващ е случаят с работещите бедни, които през 2015 г. са 145 хил. Това са предимно сезонни работници в хотелиерството и ресторантьорството или в малките предприятия, но не само.

Неправителствената организация Caritas раздробява бюджета на средностатистическо семейство в  Женева, състоящо се от двама възрастни и две деца на девет и две години, което е прибегнало до услугите й. Мъжът работи на пълен ден, жената на половин ден – често срещан случай в страната.

Двамата заедно получават нетна заплата от 7140 франка, включително семейните надбавки. В същото време наемът в Женева достига 2100 франка, разходите за задължителната частна застраховка – 1210 франка, таксата за забавачницата и стола – 200 франка, разходи за телефон – 200 франка, медицински разходи – 200 франка, обществен транспорт – 140 франка, вода и електричество – 90 франка, гражданска отговорност – 30 франка и стоматологични разходи – 500 франка. Така семейството остава с малко над 400 франка за храна, дрехи и забавления на седмица, ако не се смятат разходите за автомобил, ваканция или спестявания. То не може да се справи с непредвидени разходи от 2500 евро, какъвто е случаят с над един на петима души в Швейцария (21,7% през 2015 г.).

Несправедливо разпределение

Швейцария е на второ място по среден брутен вътрешен продукт на човек от населението в Европа след Люксембург. Колективно тя е богата страна с безработица, която не надвишава 3%. Но тази реалност крие постоянно нарастващия брой на бедните хора в процъфтяващата икономика. Нови близо 40 хил. души са били застрашени от бедност миналата година, като броят им на практика се е удвоил за десет години.

„През 2018 г. растежът на икономиката трябва да достигне 2,3%, но ръстът на заплатите ще се задържи в порядъка между 0,5% и 1%. Преразпределението на богатството не функционира“, казва Жак-Андре Мер, вицепрезидент на профсъюза Travail.Suisse.

„В последните шест години заплатите на служителите са нараснали с 3,7%, а тези на ръководните кадри – със 17%. Пропастта се разширява, хората с малки доходи са постоянно на ръба на бръснача и изнемогват под бремето на растящите здравни застраховки. Това е бедствие“, допълва Мер, който е и депутат от Нюшател. Градът е шампион в социалните помощи.

Равнище на бедност

„Равнището на бедност в Швейцария е най-ниско в Европа, а в тази страна социалните помощи са най-много. Системата не трябва да е твърде лесна, необходими са стратегии за излизане от нея“, казва икономистът Стефан Карели от Международния институт за управленско развитие.

В хранителните банки раздадените храни са се увеличили с 38% за две години. Кантоните в централната част на страната разпределят всяка година хранителни стоки за над два милиона франка. „74% от хората, които се възползват от тях, са семейства, от които 35% са с един родител“, казва Фабиен Жуно, който отговаря за комуникацията.

Бедността в Швейцария е двоен проблем. „За нашата култура не е присъщо да искаме помощ. При нас съществува истинско табу относно бедността. Искането на социална помощ се смяташе за унизително. Но това е на път да се промени, особено на фона на увеличаването на работещите бедни“, казва Жуно. Той съжалява за масовото отхвърляне от населението на универсалния доход през 2016 г., който според него „щеше да разреши проблемите“.